(От Дневник.bg)

Никак не е странно, че най-смислените анализи на случая с 25-годишния Октай Енимехмедов, който насочи пистолет с патрони за разгонване на кучета към слепоочието на Ахмед Доган, бяха направени от психолози и психиатри. В България политическата неуравновесеност отдавна е заплаха. Тя е диагноза, а продължителното й въздействие върху гражданското съзнание вече е нанесло тежки травми и даже е на път да го повреди необратимо.

Пръв беше директорът на Института по психология към МВР комисар Неделчо Стойчев. Той разчисти от спекулации случилото се по време на VIII Национална конференция на ДПС и върна историята към същинското й начало. Сега вместо с политическата хипербола „опит за покушение“, тя вече започва с не по-малко тревожния реализъм на Стойчев: „Енимехмедов не е имал намерение да убива бившия лидер на ДПС. Младежът е искал чрез извършеното да получи изява на собствената си гражданска позиция на български патриот“.

Второто изказване, потвърдило диагнозата, беше на доц. Христо Хинков от Националния център по психично здраве и анализи. Той направи разбор на мотивите за тази „изява на собствена гражданска позиция“, който в съкратения си вариант звучеше така:

„Ахмед Доган е

свещената крава на българския преход

Инцидентът беше опит за поругаване на тази свещена крава, каза Хинков. Това не беше политическа екзекуция. Ако българската политика е блато с алигатори (според бившият докладчик на Европейския парламент за България Джефри Ван Орден -бел. ред.), по мое мнение ДПС е най-дълбокото му място“, обясни психиатърът.

На осмата секунда след началото на телевизионните репортажи за драмата в НДК, пистолетът на „атентатора“ вече е избит от ръцете му, а самият той е повален на земята. При това без да оказва каквато и да е съпротива. Във всички видеоматериали ясно се чуват гласовете на делегат от конференцията които крещят: „Убийте го! Убийте го този! Недейте го оставя!“. Другото е град от псувни на турски и български.

Ден по-късно софийският градски прокурор Николай Кокинов не изпита притеснение от хладнокръвната си безучастност към публичния линч, на който стана жертва Октай Енимехмедов. „Слава на Бога, че не се стигна до нещо по-тежко, каза Кокинов. За обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди“, обясни той.

Автомобилно-застрахователната лексика на софийския градски прокурор трябваше да замаже едва избегнатия

челен сблъсък с морала

който той бе на път да премаже с думите, че „не вижда причина за наказание“ на онези, които линчуваха Енимехмедов.

Не видя ли Кокинов онзи делегат от върховния форум на ДПС, който почти изтича с бозавото си сако иззад всички останали, за да ритне поваления на земята „атентатор“ два пъти в тестисите. За трети така и не събра кураж. Не видя ли втория, който няколко пъти, педантично целеше падналия Енимехмедов с ритници в гръб, но пак между краката. Още по-гнусно – в ануса! Как остана хладнокръвен към третия и четвъртия с баджовете, които ритаха вече напълно безпомощния Енимехмедов в главата и лицето. Всеки от тези удари можеше да бъде смъртоносен. Как Кокинов пропусна истерията на петия, който на всяка цена искаше да свали панталона на задържания.

Не видя ли шестия, седмия и всички останали, които не жалиха страст, за да изпълнят волята на делегата зад кадър:

„Убийте го!“

Ако на Кокинов му е липсвал фонът, на който да различи безобразното, нека пак прегледа видеото. Там няма доказателства, но има аргументи. Там ясно се вижда как Христо Бисеров и Лютви Местан бранят Енимехмедов от саморазправата. Факт, който от тук нататък безусловно ще е част от принадената им политическа стойност.

По ирония на съдбата спасителният изстрел бе даден не от друг, а от самият министър на вътрешните работи (трябва да отбележим чак в понеделник сутринта). Ирония, защото думите му: „Видяхме сериозно насилие срещу мъжа, който нападна Ахмед Доган, и това показа политическата същност на ДПС“, прозвучаха автентично неискрено и продължиха лукаво: „Цинично беше да му свалят панталона“, каза той. Та нали точно „правото“ на ранния, на зрелия, че и на късния Цветанов току-що бе възтържествувало –

наказание без съд, веднага и на място!

По възможност публично! Нещо като: „И понеже сте абсолютен престъпник, на колене!“. С тези думи и с пистолет в ръката зам. градския прокурор на София Роман Василев влезе в историята на правораздаването у нас при задържането на бившия министър на отбраната Николай Цонев през април 2010г. Тогава Цветанов не се възмути. Възмути го по-късно съдът, който оправда Цонев.

У нас политическата реалност е най-често привидна, а сюжетите й се движат не от достойнството на героите, а от унижението им. За това ролите в тях се раздават на „делегати“, не на граждани. За това и

омразата замества каузите

В тази реалност саморазправата обезболява травмите от обществения безпорядък. Но както показа и случаят с Йордан Опиц тя не дава отговор на въпроса „как да се справим сами с държавата, в която нищо не се случва така, както го искаме?“.

„В крайна сметка това, което Октай Енимехмедов е направил, може да бъде квалифицирано като една гражданска (позиция), която е стигнала във формата си на изразяване до крайност“, каза психологът Неделчо Стойчев.

Сигурно е прав, но звучи тревожно. Защото ако е вярно това, трябва да е вярно и другото. Това, че всичко, което делегати на VIII национална конференция на ДПС причиниха на Октай Енимехмедов, също може да бъде квалифицирано като израз на „делегатска“ позиция, достигнала до крайност.

Тази война водим от години!

Недочетената реч за т.нар. „оттегляне“ на Доган е просто банален детайл от мръсната й тактика. Заради постоянството, с което я прилагаше, точно неговата безскрупулност се превърна в най-често копирания политически трик за оцеляване. Нечестно ще е ако премълчим, че в България няма друга политическа структура, където маникюрът на „делегатите“ и галошите на „гражданите“ така ясно да са очертавали границите на абсурда, в които чезне смисълът на всяко усилие за промяна.

Сега нормалността получава неочакван шанс за реабилитация – след странно успешния провал на Октай Енимехмедов и публичното падение на политическия елит на ДПС.

Още на следващия ден след злополучната Национална конференция на ДПС главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че участниците в побоя над Октай Енимехмедов ще бъдат разпитани. Според Цацаров трябва да бъде установено не само поведението на онези, които са упражнили „видимо насилие върху вече задържания от служителите на НСО нападател“, но и поведението на охраната в залата. Така за разлика от Кокинов, главният прокурор даде ясен знак за адекватно поведение. Като потвърждение на този факт в понеделник заместникът му Борислав Сарафов също потвърди, че „има основания да се търси отговорност на хората, нанесли побой над Енимехмедов“.

Затваряме очи за опасно късата дистанция, на която след думи на Цацаров и Сарафов последва официалното възмущение на вътрешния министър Цветанов по същия повод. Ако срещу човекът с бозавото сако, ако срещу другия – който риташе в гръб, ако срещу всички участници в позорния „антракт“ на VIII Национална конференция на ДПС започне разследване, никаква политическа близост на възгледите не би трябвало да има значение.

Енимехмедов нито е искал, нито е можел да убие Доган. Всичко останало зад този вече публичен факт е задължение на съда. Но точно толкова публичен факт е, че част от актива на ДПС, можеше (и дори поиска) да види Енимехмедов мъртъв.

В подобна драма оставаме без дъх за първи път. Но не за първи път очакваме баналният й край – „деус екс махина“. В него логиката и справедливостта отстъпва пред силата. Случи ли се и сега, ще се прекръстим и ще кажем като Кокинов: „Слава на Бога, че не се стигна до нещо по-тежко“.

Само че така краят ще е само отложен. И по-тежкото няма да ни отмине!

Същата статия в Дневник.bg – тук.