Спас Спасов, 4 януари 2013г.

(От Дневник.bg)

Черни джипове, черни палта и лъскави черни обувки, охрана с черни якета, тук-таме черни очила, вдигнати високо над челото… Дюните на Несебър също хвърлят дълги черни сенки, а ниското зимно слънце изнервя с контражура си операторите и фоторепортерите.

В 8.30 сутринта край бензиностанцията в кв. „Черно море“ е нервно и оживено. Министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов дава интервю след интервю. Поддържащите разговори край него са поверени на десетина делови мъже.

Рано сутринта в петък всички са „на терена“, който прехвърли границата на последната пълна година от мандата на ГЕРБ с тежката констатация: „Скандал!“.

Найденов беше изпратен в Несебър лично от премиера, за да обясни в спешен порядък, как министерството му е продало 29-те декара земя между Равда и Несебър, за които еколози сигнализираха, че вероятно са част от защитената зона Ахелой-Равда-Несебър. Те са включени в европейската екологична мрежа Натура 2000. После се появиха и съмненията, че имотът е продаден на занижена цена, като първият му купувач е реализирал печалба от няколко милиона лева.

„Това дюни ли са или не са?“

Часът и мястото на срещата са избрани старателно. С равния си и сценично спокоен тон министърът на земеделието търпеливо „покрива“ минута след минута от времето на сутрешните телевизионни блокове – всички подред. Застанал с гръб към изравнените със земята пясъчни възвишения той е избрал за отправна точка на всяко от интервютата си един и същи въпрос: „Това дюни ли са или не са?“. По-късно става ясно, че всъщност това е въпросът, зад който мъжете с черни палта, които го съпровождат, очевидно са се наговорили да скрият неубедителността на административния си жаргон. Тук са областния управител на Бургас Константин Гребенаров, директорът на Районната инспекция за опазване на околната среда (РИОСВ) в Бургас Бойчо Георгиев, кметът на Несебър Николай Димитров…

„Дошъл съм, не за да раздавам правосъдие или да уволнявам служители, а за да разбера как това, което е зад нас, от горски фонд е станало урбанизирана територия“, обяснява земеделският министър. После минава към точка втора от мисията си – управлението на Тройната коалиция, от където по думите му е започнал скандалът.

Аргументите в подкрепа на тази теория са избистрени в заседание с местната власт, състояло се призори. На него станало ясно, че в дъното на казуса е смяната на статута на земята, извършена през 2007г. от тогавашната земеделска администрация, оглавявана най-напред от Нихат Кабил, а след това и от Валери Цветанов.

Оказва се обаче, че вероятно заради ранния час на изявата си, Мирослав Найденов не е успял да влезе в темата на поредна серия документи около скандала, публикувани късно снощи на сайта „Биволъ“. Според тях управителите на фирмата „СЛЕ Груп“, съдружници с кумеца на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, са поискали през септември 2011г. пряко от Министерството на земеделието да отчужди в полза на свързани с тях компании още три терена – общо 21 декара „дървопроизводителни гори“ в Несебър. Два от тях са с обща площ от 20 дка са върху дюните, в непосредствена близост с терена от 29 декара, от който започна скандалът. И трите имота – частна държавна собственост са разположени буквално на първа линия, тъй като от морето ги делят само няколко пясъчни възвишения.

„Това не са дюни“

С предшественика си Симеон Симеонов се оправдава и сегашния директор на РИОСВ – Бургас Бойчо Георгиев. „Въпросната територия е влязла като урбанизирана и със становището на Симеонов, че това не са дюни, казва той. Всяко действие, решение или заповед, които са последвали, са свързани с първоначалното решение, което така или иначе не е обжалвано в съда“, обяснява Георгиев. По думите му картографирането на всички плажове и дюни по Черноморието е трябвало да започне още през 2008 г. От казаното обаче излиза, че дори след изборите през лятото на 2009г., които бяха спечелени от ГЕРБ, това е направено само за част от плажовете. Но не и за дюните.

Малко по-встрани младият управител на компанията „СЛЕ Груп“ Станимир Стоянов упорито чисти обувките си от полепналата кал. „Елате, снимайте тук!, извиква той към фоторпортерите. Това от дюните ли е?“. Когато му се налага сам да отговори на същия въпрос обаче, Стоянов реагира с насмешка.

„Вижте, аз не съм еколог. Аз си разбирам от строителство, казва той. Това е моят бизнес и не ме интересува, дали това са дюни или не. Очакванията ни са този обект да бъде реализиран, тъй като има реална сделка с бели пари. За това сме изключително засегнати от коментарите на медиите по цялата тази случка. Аз съм купил строителен терен, не съм сменял статута му, нямам представа какво е ставало с него преди това. Въобще не съм участвал, нито знам откъде идва. Показали са ми документите впоследствие „.

Този, който знае „от къде идва“ теренът, е друг от присъстващите – бизнесменът Димитър Петров. Той е купил имота от Министерството на земеделието на 27 ноември миналата година. За него, както вече стана известно, Петров е платил малко над 580 хил. лв., или по 20 лв. на кв.м при данъчна оценка 50 лв. на кв.м. Освен това дал и 400 хил. лв. за изключването на терена от горския фонд.

В сряда Петров беше в чужбина. Поне така каза, когато го потърсихме по телефона, за да коментира сделката. „Нямам какво да говоря с вас! Това е!“, тросна се той и прекъсна връзката. Днес обясни, че е дошъл специално, тъй като го помолил министърът на земеделието. Вероятно пак затова с едва овладяно търпение няколко пъти повтори дата по дата и цифра по цифра историята на сделката си. Новото, което Петров все пак разказа днес, беше интригуващо, макар и пакетирано в серия недомлъвки.

„Аз и преди съм имал бизнес тук, не съм нов, работя от години. Бях наел т.нар. „Старозагорски детски лагер“ – бунгала. Един ден дойдоха някакви хора и ми казаха, че теренът на лагера вече е техен. Не разбрах как е станало, но и не съм ги питал. Казаха ми, че ще ме уредят с друг терен и….той е този, за който сега говорим“, разказа Петров. На въпроса, кой точно го е „уредил“ с 29 дка. горски фонд край Несебър обаче, той изпуска нервите си: „Е, не ме карайте сега да ви казвам точно кой е как… Няма значение…Това са… една фирма…“.

„В Несебър всичко е дюни“

Хаосът край бензиностанцията на квартал „Черно море“ продължава близо два часа. През това време на почетно разстояния наоколо са се подредили работници от близките строежи, мъже без работа и други,  привлечени от шумотевицата.

„Нищо не остана от Несебър. Нищо! Всичко опропастиха“, мърмори един от мъжете, който след няколко уговорки се представя само с първото си име – Стоян. „Дюни ли било това или не? В ред ли са тези хора, не мога да разбера?, дразни се той от дочутите разговори. Тук всичко наоколо беше дюни – погледнете сега. Тези, които не успяха да застроят ги изгребаха без да дадат и лев за това. Бетонът и замазките на всички нови блокове и хотели тук са правени с този пясък. На кого му пука, че не ставал за строителство“.

Сякаш дочул коментарът му министърът на земеделието, който дава поредното си „типово“ интервю, обхожда с поглед пъстрите няколкоетажни сгради наоколо и казва: „Възможно е целият квартал „Черно море“ на Несебър да е вдигнат върху терен, подобен на този, върху който сега строителството предизвика скандал“.

„Абе, възможно било!, почти извиква един от анонимните наоколо. Да дойде нас да пита. Всичко това са дюни. Дю-ни!, повтаря той и сочи към заравнения терен на „СЛЕ груп“. Преди време тук имаше камили. Докарали ги бяха отнякъде и цяло лято спяха ей там под дърветата, за да се снимат туристите с тях на фона на дюните. Няма ги сега!“.

Друг сочи високата недовършена сграда зад пътя и разказва, че на мястото й имало пясъчно възвишение, което би стигнало до втория й етаж. „Зимата само чакахме да падне малко сняг и тичахме да се спускаме от нея. Виждате ли я сега, как ще я виждате?“, пита ядосано той.

Докато говорим по пътя към Равда профучава бял джип Порше със „златен“ номер.

„Ето го Светльо, сочи към отдалечаващата се кола Стоян. Очила продаваше по лев – два и не можеше да си плати наема на един път. Сега това всичкото е негово, показва той сградите зад съседната строителна ограда. Аз не знам как става? Знаят в общината, тях питайте“, ядосва се той.

Остават само зяпачите

Кметът на Несебър Николай Димитров днес се е появил внезапно, след като в продължение на  седмица категорично отказваше да коментира случая (вчера премиерът припомни, че на местните избори настоящият кмет е бил опонент на ГЕРБ, подкрепян от БСП – бел.ред.). Носи свитък копия на документи, показва ги на репортерите и пак ги навива на руло. Неохотно дава няколко кратки интервюта, в които повтаря, че „общината няма нищо общо с всичко това“, отдалечава се, за да говори по телефона си и отбягва Мирослав Найденов. По всичко трябва да личи, че е тук насила и успява.

В отсъствието му министърът обяснява процедурата по превръщането на дюните в строителен терен така: „С писмо се поисква от общината становище, за да бъде изключен теренът от горския фонд и да се включи в устройствения план по урбанизация. Има становище на екоминистерството, че не са защитени територии и не е необходима еко оценка, следва и заповед на тогавашния кмет за включване в устройствения план“. Така проблемът поема в нова посока – временно изпълняващата длъжността кмет на Несебър Магдалена Мандулева, която бе избрана от Общинския съвет в града през март 2007г., след като предшественика и Николай Трифонов внезапно подаде оставка и напусна страната. Днес Мандулева не се появи край дюните.

Два часа след началото си срещата в покрайнините на Несебър бавно приключва. Черните джипове и автомобили откарват деловите мъже към града. Замръзнали са и за това вдигат яките на палтата си високо – чак до очите. Когато и последният от тях си тръгва, остават само зяпачите. Но и на тях вече им е скучно.

„Всеки път едно и също. Говорим, дърдорим, хабим нерви и ….нищо!, дърпа от цигарата си Стоян. Съсипаха го този град, човеко! Съсипаха го!“, почти извиква той.

Наоколо необичайно спретнати жени, облечени в съвършено нови сигнално-жълти жилетки хващат метлите, за да пометат улицата. В града все пак е дошъл министър….

––––––––––––-

Същата публикация в „Дневник.bg“ – тук.