По системата за „взаимозаменяемост”, поддържана от години във варненския общински съвет,  всеки може да седне на мястото на всеки, за да бъде запазено статуквото

Спас Спасов

В последния ден на март т.г. общинските съветници във Варна бяха в паника и говореха объркано. Причините за състоянието им бяха две. Първата  –  „Медузите“ – акцията на МВР, при която бе арестуван председателя на ОбС в града Борислав Гуцанов. Втората – внезапният спомен за едно „пророческо” изказване, направено на 19 февруари, повече от месец преди ареста. „Пълна безстопанственост цари в общинските фирми във Варна, каза тогава общинският съветник Димо Стоев, преждевременно сменил партийната си принадлежност, за да прегърне идеите на ГЕРБ. (…)  Същите предположения могат да бъдат направени и за общинското дружество „Градски транспорт“, уточни Стоев. Във всички предприятия има представители и на общинския съвет, както и на общинската администрация. Там трябва да има много жестоки ревизии и да се подведат под отговорност“.

Рекордите

Арестът на Борислав Гуцанов изстреля Варна в челото на печална класация. Градът вече е национален първенец по брой на задържаните членове на Общинския му съвет.

Първи на 12 септември 2008г. бяха арестувани Веселин и Христо Данови. Новината не изненада никого защото обвиненията срещу бащата и сина бяха обществена тайна дълго преди да бъдат обявени – склоняване към проституция, участие в престъпна група, трафик на хора, изнудване и т.н. Самият Данов – баща обичаше да ги разказва публично. По-късно и двамата бяха осъдени.

На 17 октомври същата година беше арестуван и трети общински съветник от Варна – Иван Славков. Това също не беше изненада. Обвиненията срещу него бяха сякаш копирани под индиго от тези, по които бяха осъдени  Данови, и също бяха обществена тайна. След като отказа споразумение с прокуратурата Славков все още е подсъдим. Двата случая обаче „осветиха“ скритите белези на местната власт във Варна. Вече трети пореден мандат градът се управлява сякаш от сдружение на параполитици, което, независимо от изборните резултати, възпроизвежда едно и също порочно статукво. Негов генератор са коалициите на малцинства, сдружени от необясними приятелства, политическо номадство и неприкрити бизнес интереси.

Таборът отлита към…

След местните избори през 2003 г. във Варна БСП разполагаше с 16 общински съветници, СДС с 10, а ДПС с двама. Останалата част от 51-членния състав на съвет бе запълнена от „насипния“ състав на дванадесет партии и коалиции, „вкарали” по един – двама съветници.. Именно техните избраници сформираха група с името „Съединение“ и набързо сглобиха мнозинство с непостоянен характер. Месеци преди парламентарните избори през 2005 г. лидерът на СДС в града Янко Станев смени партийната си принадлежност и оглави областното ръководство на ДПС. Със себе си той взе трите цигански гета във Варна с 3000 ромски гласа. Последваха го и седем от сините избраници, които се вляха в новосформирана общинарска група, наречена „Коалиция за Варна“. Така дясната опозиция на практика изчезна. Малко след това с активната подкрепа на Станев и ДПС за председател на ОбС във Варна, на мястото на социалиста Апостол Димитров, който стана депутат, бе избран съпартиеца му Борислав Гуцанов.

Странни връзки

След общинските избори през есента на 2007г. в  ОбС на Варна влязоха общо 13 партии и коалиции, без ясно изразен лидер. С по девет съветници разполагаха БСП и ГЕРБ. На трета позиция с шест мандата се нареди партията  „Нашият град“ на водещия в телевизия „М-САТ“ Нделчо Михайлов. Зад нея неофициално стои икономическата група, известна като ТИМ.

С инвестиция в предизборната си кампания, която вдигна вълна от недоумение, непосредствено след „Нашият град“ с петчленна група в ОбС на Варна се класира и собственикът на едноименната верига аптеки Веселин Марешки. Привидно без особени усилия ДПС удвои броя на съветниците си и вкара в управлението на Варна четирима общинари. Изненадани в този случай бяха само забравилите за трите хиляди ромски гласа, които Янко Станев „отвлече” от десницата. Междувременно тя вече се бе разпаднала на СДС и ДСБ. Властта на Станев над трите цигански махали в града бе и обяснението за пълното изборно поражение, след което коалицията на двете сини партии успя да вкара в ОбС на града само трима съветници.

Въпреки агресивната си кампания и заявени амбиции, сформираната специално за участие в изборите бизнесформация „Глас“, успя да спечели само  два мандата. Така тя се изравни с местната партия – „Отечество“, „Обединеният блок на труда“ и партията „Свободен избор“.

В този състав на ОбС във Варна Борислав Гуцанов запази председателския си пост с гласовете на 28 съветници. Тайният им вот обаче не успя да прикрие технологията за сформирането на новото мнозинство. След анализа на гласуването стана ясно, че БСП е наложила, както Гуцанов, така и предложенията си за председтели на постоянните комисии с гласовете на странна коалиция, от привидно несъвместими политически формации, която се нарече „Център“. В нея освен социалистите, Обединеният блок на труда и „Нашият град“, влязоха и непримиримите в национален план  ДПС и „Атака“.  Гладко и без сътресения в две поредни заседания минаха и гласуванията за  заместник-председатели на ОбС във Варна. Изборът им напълно удовлетвори принципа „всички са част от статуквото“ и отвори фронт за нова серия политически маневри.

Едно на теб, едно на мен

Нова енергия във вътрешната динамика на ОбС във Варна вляха резултатите от парламентарните избори през лятото на 2009г. След приключването им, съставът му бе обновен със 7 нови лица. Четирима от тях тях заеха местата на съпартийците си от ГЕРБ, спечелили мандат на народни представители. Останалите заместиха междувременно влезлите в затвора баща и син Данови и подсъдимия Иван Славков.

Почти веднага след като положиха клетва обаче, общинските съветници от ГЕРБ останаха пак с човек по-малко, тъй като един от тях – Огнян Къчев внезапно смени политическата си принадлежност и зае място в групата на БСП. Реваншът на ГЕРБ не закъсня и  към съветниците му се присъедини избраният като кандидат на Обединения блок на труда, бивш зам.-кмет по бюджет и финанси във Варна Димо Стоев. В късната есен на миналата година примера му последваха и двама членове на местната формация „Глас“ – Пламен Андреев, управител на компанията „Планекс холдинг“ и бизнесменът Красимир Узунов.

Достоен за овации обаче се оказа пируетът на други две нови попълнения. Иван Недялков, бивш районен кмет  във Варна, известен със световния си рекорд по трошене на блокчета итонг, и Станимира Стаменова заеха местата на осъдените Веселин и Христо Данови. В този състав на съвета те бяха влезли с мандата на Народняшката земеделска партия. И  Стаменова и Недялков обаче моментално смениха столовете си във варненския ОбС. Първата се вля в групата на БСП, а вторият ненадейно прие да запълни празнината, останала в групата на ДПС след ареста на Иван Славков. Трагикомичен нюанс в този етюд на политическа безпринципност внесе пояснението, че Недялков е станал член на ДПС година преди да заеме мястото си на съветник, но фактът, кой знае защо, бил запазен в тайна.

Признания и прогнози

След присъединяването на Андреев, Стоев и Узунов към групата на ГЕРБ, позициите на т.нар. група „Център“ във варненския ОбС са вече сериозно разклатени.  В близките дни предстои да бъде насрочено и извънредно заседание, което да потърси решение на „председателския проблем“ след ареста на Борислав Гуцанов. Според съветници от досегашната опозиция натрупването на събитията от последните месеци няма как да не  катализира ново прегрупиране и съставянето на ново мнозинство. А то не би имало смисъл, ако не направи опит да отнеме властта от БСП. В него най-вероятно ще влязат ГЕРБ, Атака и представителите на Синята коалиция. За истинско надмощие при гласуването обаче ще е

необходима и подкрепата на още пет от гастролиращите общински съветници. Техните имена  няма да останат дълго в тайна. Но това, което вече никой от варненските общинари не премълчава е , че най-вероятният им бъдещ председател ще бъде посочен от ГЕРБ.

Така, година и половина преди следващите избори за местна власт, пълната лудница на общинските съветници във Варна започва да влиза в рамките на класическата драматургия. На стената вече виси пушка.