Проектът „Алея Първа“ на „Холдинг Варна“ продължава да дава примери за това как липсата на публичност компрометира отношенията на държавата с бизнеса
(Текстът е публикуван във в. „Капитал“)
Вълненията около проекта „Алея първа“ за крайбрежната зона във Варна добиват вече постоянна цикличност. Те следват на близка дистанция изборните кампании в България и точно тогава провокират внезапната активност на държавната администрация. От това обикновено се ражда скандал, който пробужда обществения интерес към случващото се, но винаги постфактум.
Така се случи и в началото на изтеклата седмица, когато варненският областен управител Данчо Симеонов одобри проекта за укрепването на свлачище в Морската градина. Подписът даде на практика зелена светлина за мащабния проект „Алея първа“, според който „Холдинг Варна“ трябва да построи в градската крайбрежна зона яхтено пристанище, спортни и развлекателни съоръжения, медицински комплекс, три аквапарка, заведения за хранене, рибарско селище с борса и дори офиси на Морска администрация.
Новината за подписания проект дойде по-малко от месец след изборите за местна власт, в които ГЕРБ спечели във Варна, като подкрепи за четвърти мандат Кирил Йорданов. Пак след избори, но този път след парламентарните, състояли се на 5 юли 2009 г., стана известно, че в самия край на управлението на тройната коалиция предшественикът на Симеонов Христо Контров (ДПС) е продал без търг на „Холдинг Варна“ 118 дка крайбрежен терен на цена около 50 евро за кв.м. Сделката бе извършена по настояване на тогавашния шеф на агенцията за инвестиции Стоян Сталев, а мотивът му, че през 2007 г. холдингът, който е част от групата на „Химимпорт“, е получил за проекта си „Алея Първа“ на стойност 73 млн. лв. сертификат за инвеститор първи клас.
Черен PR
Принципно новината за подписа на директора на Инженерна инфраструктура и благоустрояване на Община Варна инж. Стоян Димитров, с който се разрешава укрепването на свличащия се бряг, не би трябвало да носи отрицателен знак. Казусът „Алея първа“ обаче има странна съдба.
Най-напред сделката с държавните терени стана публично достояние не през официална информация на варненската областна администрация, а месец по-късно, като разкритие на местния вестник „Позвънете“. Веднага след това се оказа, че за да могат да бъдат продадени, те са деактувани от публична в частна държавна собственост, а вкарването на проекта „Алея първа“ в процедурата по Закона за насърчаване на инвестициите бе направило възможно елиминирането на евентуални конкуренти при продажбата на земята.
Опитите на „Холдинг Варна“ да представи в положителна светлина намеренията си за строителство в крайбрежната зона на Варна дойдоха едва след като няколко неправителствени организации вече бяха поискали отмяна на сделката. Те атакуваха както смущаващо ниската цена на продажбата, така и законността на актовете за промяна в статута на терените. Те са били преактувани от изключителна държавна собственост в публична от тогавашния заместник областен управител в нарушение на Закона за държавната собственост, който изисква акт на правителството за това, твърдяха тогава от гражданските сдружения оспорващи проекта. Последваха заплахи към двама от гражданските активисти – арх. Калина Павлова и Николай Цветков, за които те съобщиха публично.
Комуникационната стратегия на „Холдинг Варна“ беше шумно провалена за втори път и през май миналата година. Тогава се оказа, че през главата на новия регионален министър Росен Плевнелиев Районната дирекция „Национален строителен контрол“ (РДНСК) и главният архитект на Варна са издали пет разрешения за строителство в спорните терени. Стигна се дотам, че по този повод Плевнелиев дори публично поиска оставката на варненския кмет Кирил Йорданов. Проблемите тогава бяха свързани с факта, че терените за които холдингът получи разрешения за строеж, попадаха в зона с наложена строителна забрана заради свлачищни и корозионни процеси, наложена със заповед още от служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997 г. , която не е отменена и досега. За да бъде вдигната забраната, е необходимо първо да се извърши укрепване на терените. То обаче изисква специален проект, отделно разрешително за строеж и съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквито са изискванията на Закона за устройство на територията.
Отрицателният имидж на проекта беше потвърден и в хода на тазгодишната предизборна кампания във Варна. Битката срещу сделката за „Алея първа“ се превърна в платформа на арх. Калина Павлова, издигната от партия „Зелените“. Ответният удар срещу нея бяха два видеоклипа с неясно съдържание, които се опитаха да изиграят ролята на долнопробни компромати.
Застраховката
През септември т. г. Върховният административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбата срещу законността на сделката, подадена от партия „Зелените“ и още няколко граждански сдружения. Мотивът – липса на правен интерес. Друго дело за достъп до информация по обстоятелствата около продажбата все още чака решение.
В този контекст подписът, с който варненският областен управител разрешава укрепване на терените, включени в проекта „Алея първа“, нямаше как да не предизвика пореден трус. В отговор на въпрос, зададен от „Капитал“ в сряда, от пресслужбата на областната администрация във Варна съобщиха, че главният архитект на Община Варна е издал строителни разрешения за извършване на укрепителни и отводнителни дейности в крайбрежната зона на Варна. „В свлачищни райони строителството на сгради и други строежи може да се извършва след отчитане на техния положителен ефект“, пише още в отговора. Оказва се обаче, че петте разрешения за строеж, получени от „Холдинг Варна“ през май миналата година, на практика предхождат тези за задължителните „укрепителни дейности“.
Обяснението за това разминаване дойде от служител в общинската администрация във Варна, пожелал анонимност. „Строителните разрешения, издадени от главния архитект на Варна през пролетта на 2010 г. бяха „застраховка“ за инвеститора на „Алея първа“, обясни той. Така „Холдинг Варна“ получи гаранции за реализацията на проекта си, след като укрепи брега“. Като жест на закъсняла откритост „Холдинг Варна“ публикува целия комплект строителни разрешения, с които разполага, на сайта си. От компанията обаче отказаха всякакъв коментар за сроковете, в които възнамеряват да реализират инвестицията си.
Малки тайни
Макар и изненадващо безпокойството на „Холдинг Варна“ сигурно има основание. „Ние пледираме, че сделката за т.нар. Алея първа е нищожна, казва Калина Павлова. След отказа на ВАС да образува дело по жалбата ни, единствената възможност остава Съдът по правата на човека в Страсбург. Нищожните сделки могат да се обявяват за такива по всяко време, за това в закона няма срок.“ Тя и гражданските сдружения, които я подкрепят, са подали и друг сигнал, този път до Европейската комисия за „държавна помощ“, предоставена чрез сделката на „Холдинг Варна“. Реакцията по него предстои.
Междувременно стана известно, че Варненската областна администрация е премълчала информацията за среща с мениджмънта на „Холдинг Варна“, състояла се на 1 август т.г. От Агенцията за инвестиции съобщиха, че на тази дата е било подписано допълнително споразумение към договора за покупката на терени по крайбрежието във Варна. С него е бил удължен изтеклият срок на действие на сертификата за инвеститор първи клас, издаден на компанията през през 2007 г. За този акт агенцията е била информирана едва на 19 септември т.г.
Всичко това показва, че „Алея първа“ все още е сюжет в бъдеще време. Виртуалната публичност на „Холдинг Варна“ се оказва само средство за прикриване на факти от реалността. В същото време мънкането на държавната администрация продължава да минира със съмнения контактите й с бизнеса. От това губят и тя и той. Единствени гражданите разбраха, че всички грешки, направени в миналото, се плащат в настоящето. И че само активността им може да ги направи наистина важни.
––––––––––––––––
Линк към публикацията на същия текст във в. Капитал – тук.
Линк към редакционния коментар на в. Капитал – „Тъмното минало на една добра идея“.