- Между 6 и 8 хил. куб.м силно замърсени фекални води се изливат всеки ден във Варненското езеро от скъсан тръбопровод
- Тръбата не е била вкопана в дъното на езерото, както е било предвидено в проекта за изграждането й на стойност 5 млн. евро.
- За ремонта са необходими 1.3 млн. лв., но няма яснота нито кой, нито кога ще го извърши.
Всички отпадни води от фекалната канализация на варненския кв. „Аспарухово“ с над 27 хил. жители месеци наред се изливат безконтролно във Варненското езеро. Това показа проверка на „Дневник“ по сигнал за авария с подводния тръбопровод, който свързва квартала с пречиствателната станция в с. Тополи. Заради разнопосочната информация, която дават институциите, ангажирани със случая, точните мащаби на замърсяването остават тайна. Причините, довели до него – също.
Собственик на тръбопровода е община Варна, а негов оператор – местното ВиК дружество. Според директора му Валентин Вълканов количеството на фекалните води, които изтичат във Варненското езеро, е между 6 и 8 хил. куб.м дневно. Информацията за това
колко дълго продължава замърсяването
е твърде противоречива.
Пред „Дневник“ Вълканов обясни, че аварията е била забелязана през октомври м.г. Според него тя станала видима едва когато в участък от езерото започнали да се събират ята гларуси заради внезапното струпване на голямо количество риба.
От местната администрация във Варна обаче твърдят друго – че замърсяването е започнало доста по-рано. „Информация за възникнал дефект на транспортиращ водопровод е подадена от „ВиК – Варна“ ООД на 20 август 2019 г., съобщиха от там в отговор на въпроси, зададени от „Дневник“.
Трета версия, съвършено различна от предходните две, има Министерството на околната среда и водите. В писмен отговор на зададените въпроси от там съобщиха, че нямат информация за точната дата, на която е настъпила аварията. Тя станала очевидна чак когато било установено, че фекалните води от помпената инсталация в кв. „Аспарухово“ изобщо не стигат до пречиствателната станция за отпадни води на Варна в с. Тополи. От отговорите на екоминистерството не става ясно кой точно е установил, че нещо с тръбата, прекосяваща езерото, не е наред.
Пак в отговор на въпроси, зададени от „Дневник“, от екоминистерството признаха, че не знаят какво е количеството на канализационната вода, която се е изляла във Варненското езеро от началото на аварията до сега. А така и
мащабът на замърсяването остава неясен или запазен в тайна.
За него косвено може да се съди по данни, отразени в доклад на Районната здравна инспекция от 2019 г. за чистотата на морската вода и условията за къпане във Варненския залив от 2019 г. Ето какво пише там:
Проектът „Трансформация на пречиствателната станция за отпадни води в кв. „Аспарухово“ в помпена станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод“ реши един основен проблем, свързан със замърсяването на Варненското езеро. Старото съоръжение (пречиствателна станция, бел. авт.), което бе в експлоатация от 1964 г., и технологията, по която работеше, бе за механично пречистване на отпадните води без допълнителна биологична обработка. Те бяха зауствани във Варненското езеро и това се отразяваше на качеството на водите му, а оттам и на целия залив.“
С други думи – след трансформирането на пречиствателната станция в кв. „Аспарухово“ в помпена фекалните му води вече не са били пречиствани и механично. Това е трябвало да става в „Пречиствателна станция Варна“ от другата страна на езерото, където е била извършвана и биологичната им обработка. След скъсването на транспортиращия тръбопровод на практика е било „възстановено“ състоянието от 1964 г. – напълно непречистените фекални води на квартала отново са започнали да се изливат направо в езерото и от там да
замърсяват целия залив с плажовете му.
За проекта „Трансформация на пречиствателната станция за отпадни води в кв. „Аспарухово“ в помпена станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод“ са похарчени близо 5 млн. евро. Около 75% от тях са безвъзмездно европейско финансиране по програма ИСПА, а тръбата е елемент от Интегрирания проект за водния цикъл на Варна.
Процедурата по възлагане и изпълнение на обществената поръчка за строителството започва в периода 2005 – 2009 г., когато министър на околната среда и водите е Джевдет Чакъров. Строителните работи са извършени от гръцката компания SFELINOS S.A. На 29 септември 2011 г. съоръжението е открито от премиера Бойко Борисов, след като е прието от Държавна приемателна комисия, която включва представители на РДНСК – Варна, общинската администрация, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и др.
Сега, девет години и 5 млн. евро по-късно, тръбата отново излива фекалните води на кв. „Аспарухово“ в езерото. Както през 1964 г.
Версиите за причините, довели до аварията,
които съобщават от община Варна и местното ВиК дружество, са напълно различни. А това прави невъзможен и отговора на въпроса кой носи отговорност за замърсяването.
За „Дневник“ от общината обясниха, че става дума за „дефект на транспортиращ водопровод“, а не за авария.
Директорът на „ВиК – Варна“ Валентин Вълканов обаче има съвършено различна версия за причините, довели до замърсяването. „В началото помислихме, че може да е някакъв фланец, да са сложили железни болтове вместо алуминиеви, всичко може… каза той. Когато разбрахме, че нещо се е случило, обектът беше още гаранционен. Затова се обадихме на тези, които са го правили. Но се оказа, че собственикът на фирмата е починал.“
След това Вълканов разказа, че на мястото на аварията били правени три огледа, но те останали без резултат, тъй като през есента във водата на езерото нямало никаква видимост. „Три пъти пускахме водолази, докато по Нова година намерихме каква е причината, каза директорът на „ВиК – Варна“. Някакъв кораб, изглежда, е скъсал тръбата, защото нея изобщо я няма там. На 50-60 м изобщо няма тръба.
Предполагаме, че кораб я е скъсал, защото няма какво друго да е“.
В края на март специализираното морско издание maritime.bg, което първо съобщи за аварията, цитира свои неназовани източници, които потвърждават версията за инцидент с кораб. Според тях скоро след откриването на тръбопровода през 2011 г. плавателен съд, аварирал във Варненското езеро, хвърлил принудително котва. Тя се заплела в тръбопровода и го повдигнала на няколко метра от дъното. Фаталната щета обаче била нанесена през миналата година, когото друг кораб, движещ се по маркирания фарватер в езерото, прекъснал напълно канализационната тръба.
До подобен инцидент обаче вероятно е можело да не се стигне, ако е било изпълнено едно важно условие, залегнало още в името на проекта: „Трансформиране на ПСОВ „Аспарухово“ в помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод
под дъното на Варненското езеро“.
Проверката на „Дневник“ показа, че неизпълнението на това условие не е останало тайна за институциите, ангажирани с реализацията на проекта. Въпреки това до момента на аварията нито една от тях не е реагирала.
В отговор на въпроса как е разположена тръбата – „под“ или „по“ дъното на Варненското езеро, собственикът й – община Варна, отговаря че при направените огледи под вода и със сонар е било установено, че отделни участъци от въпросния тръбопровод са по дъното на Варненското езеро.
Според Министерството на околната среда и водите, което е възложителят на проекта, „под дъното“ на езерото били положени само 2 км от общата дължина на тръбата (3 км – бел. авт.). Точно това затруднявало определянето на мястото на възникване на аварията. От там обаче направиха важно уточнение. „Локализираният участък (на аварията) се намира „в района на сигнални буйове 121-124 на плавателен канал №1 във Варнанско езеро“, пише в мейл на министерството, изпратен до „Дневник“. Преведено на популярен език, това означава, че
тръбопроводът е пресичал пътя на корабите,
преминаващи през езерото. А това обяснява и защо според заданието за изграждането му той е трябвало да бъде вкопан под дъното.
Подозренията, че тръбата е била уязвима, след като това условие не е било изпълнено, намират основание в отговорите и на въпроси на „Дневник“, изпратени по същия повод до Министерството на транспорта. В тях пише следното: „Информираме ви, че на навигационните карти за пристанище Варна надлежно е обявен Район 323, забранен за риболов и хвърляне на котва, който обхваща протежението на тръбопровода и зона за безопасност от двете му страни.“
Междувременно от началото на годината Министерството на околната среда и водите е наложило на „ВиК – Варна“
месечна глоба в размер на 44.4 хил. лв.
до възстановяване на прекъснатата тръба и спиране на замърсяването, което тя причинява. Санкцията е обжалвана по съдебен ред, но решение по жалбата все още няма.
Местната администрация във Варна очевидно също не бърза с поправката на тръбопровода. На въпрос на „Дневник“ какви мерки са били предприети, за да бъде разрешен проблемът, от там изброиха подробно какво се е случило до момента и посочиха, че имат намерение да заведат
съдебен иск срещу дружеството, положило тръбата по дъното на езерото.
„След получаване на необходимата информация бе изпратено писмо до фирмата изпълнител SFELINOS S.A. за предприемане на спешни мерки по отстраняване на дефекта, възникнал в рамките на гаранционния срок, гласи информация, изпратена до „Дневник“. В писмото бе посочено изрично, че при непредприемане на действия покриването на разходите за отстраняване на дефекта ще бъдат изискани от фирмата по съдебен ред.“
Според община Варна прогнозната стойност на ремонта, който тя като собственик трябва да извърши, за да спре изтичането на фекални води във Варненското езеро, е 1.3 млн. лв. Искане за осигуряването им е изпратено да Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но информация за отговор от негова страна няма. След осигуряването на парите за предстоящите ремонтни работи трябва да бъде избран
изпълнител с експертиза в строителството под вода.
Такава обаче няма нито едно от трите дружества – „Инфра експерт“, „Хидрострой“ и ДЗЗД „Черно море 2016“. С тях след спечелена обществена поръчка община Варна е подписала рамково споразумение за ремонт на елементи от техническата й инфраструктура. За решаването на този проблем тече процедура без срок.
Пак без срок във Варненското езеро продължават да текат и фекалните води на цял квартал – по 6 – 8 хил. куб.м всеки ден.
„Става дума за
изключително опасен екологичен процес,
казва морският еколог Арман Саркисян, цитиран от Maritime.bg. Варненското езеро, макар и свързано с Черно море, е изключително уязвим воден басейн. Достигнали сме ръба на натовареността му, а подобен инцидент създава огромен допълнителен натиск над крехката му екосистема.“