След 25 юни и дори малко преди това интернетските форуми плувнаха в ксенофобия. Добри познати и дори приятели, с които никога не бяхме стигали до “циганския дебат” или “световния еврейски заговор”, взеха с охота да отварят темата. Стигна се дотам, че признаха на “Атака” заслугата за откровеността да говори на глас за заплахата, която тегне над чистотата, здравето и съществуването на нацията.
Сякаш някой някога е спирал този разговор!? Сякаш някой насилствено е крал смисъла му!? Оказва се, че разговорът дълго е търсил път към легитимация в ниските нива на общуване. И го намери точно сега, когато политическият цинизъм дерайлира, но не спря.
Универсалният апарат
Изборите моделират и разчистват пътя пред идеите за усъвършенстване на обществата. Превърнато в стока, правото на глас престава да изпълнява ролята си на гарант за демократичността на държавата. Нещо повече: изборите реализират демократичния си смисъл само когато са всеобщи, равни, тайни и свободни. Вкарването им в сферата на стоково-паричните отношения неутрализира в различна степен всеки един от четирите компонента. Примирението на държавата с подобна ситуация е мълчалив отказ от демокрация, а приемането на манипулацията като акт на очевидна недоказуемост отнема енергията на избирателите. Така апаратът изсмуква целия ресурс на многопартийността. Апаратът е монохромен, независимо от декларираната си принадлежност към една или друга част от спектъра на политиката. Неговата универсалност разтваря политическия смисъл до пълното му изчезване. Примерът:
През 2001 г. около 300 гласа не стигнаха на ДПС за мандат от Трети варненски многомандатен избирателен район. Сега, през 2005 г., от същия район движението взе два мандата. Всички подозрения за заслугата паднаха върху шефа на Областния предизборен щаб на ДПС Янко Станев. Допреди две години, когато Станев беше активист на СДС, неговото умение да мобилизира гласовете на ромската общност в района неведнъж бе решаващо в изборните битки на партията. Ето как изглеждат нещата в цифри:
В панелния градски район Владиславово гласовете, подадени за ДПС, са 1162. Броят на етническите турци, живеещи там, е около 250-300 души. Във Владиславово обаче се намира един от най-големите ромски квартали във Варна. Почти цялата циганска махала в друг голям градски квартал – Аспарухово, също е гласувала за листата на ДПС. Там гласовете за движението са 1674. В район „Младост“, който обхваща широкия център на Варна, населението е традиционно българско, но гласовете, подадени за ДПС, са 1102. Обяснението – в “Младост” се намира циганският квартал Максуда – най-старият в града. Там името на Станев е хит.
Знак за солидната работа, свършена от предизборния щаб на ДПС в района, са и красноречивите изборни резултати във варненското село Каменар. Там ромите са мнозинство, препитаващо се основно от близкото сметище. По неофициална информация всеки глас за ДПС в селото е струвал по 50 лв. От 831 действителни бюлетини, преброени в Каменар, в 621 знак е поставен в полето пред №17.
Подлият враг
Обявяването на изборите от 25 юни за свободни и демократични е илюстративно безобразие. Арогантността на Доган в очертаването на обръчите за партийно финансиране, денковете с банкноти край изборните секции, разследванията на схемите за купуване на гласове, трафикът на гласоподаватели из четирите края на България – нищо не може да бъде подминато с примижаване. Липсата на воля за санкциониране на изборните манипулации означава само, че в актуалната си версия демократичната държава е подъл враг на самата себе си. Избирателите, които ядоха кренвирши, пътуваха на аванта от Одрин, Чорлу, Къркларели или Бурса, до Кърджали и Разград или триха петдесетолевки в небръснати бради – също.
В празното пространство, останало след финалното разгонване на държава и граждани, дискусиите за разните толерантности стават изключително съмнително занимание. Просто е – когато става дума за пари, толерантността е предварително калкулирана загуба. Колкото и изненадващо да звучи, “Атака”-та дойде и оттам.
Революционната ситуация
Основен принцип на модерния либерализъм е схващането, че политиката е неестествена. Управлението е необходимо, но неприсъщо човешко състояние. По силата на тази логика само за четири години обществото се почувства свободно да не бъде управлявано. Някой трябваше да отключи устата му, за да бъде изречено желанието за саморазправа с политиката, политиците, правилата, циганите, евреите, хомосексуалистите и всичко останало, което може да поеме яростта му. Безпринципността на мисленето и действието се изражда в безстойностно изговаряне на някакви общи принципи – за равнопоставеност, за справедливост, за нетърпимост и радикална наказуемост. Но артикулирането на проблема няма нищо общо с решението му. Това е принцип, който Доган превърна в партия, Симеон във власт, а Сидеров в схема, която предстои да бъде напълнена със съдържание. Пред очите ни. С влизането на “Атака” в Народното събрание,
“Либералният алианс” на управлявани и управляващи вече е окончателно скрепен. Управляващите не могат, управляваните не искат, а фашизмът е революционна теория, отричаща в еднаква степен и демокрацията, и либерализма. В непрекъснато самообругаващото се посткомунистическо общество една сериозна част от народа отдавна декларира съмненията си в ценността на демокрацията. Абстрактността на либерализма окончателно затвори темата. Немалка част от хората в България, на които свободата никога не е липсвала, дадоха явен знак, че са готови на отчаяна самозащита – от търговията с принципи и свободи, до съучастие в пълното им заличаване. За довършване на процедурата са необходими още две неща – финансов ресурс и институционална подкрепа.
Решението на задачата
„Атака“ ще нараства като снежна топка. Един от фундаменталните текстове, поместен на сайта на съюза в интернет, носи именно въпросителното заглавие: „Защо на бизнеса му трябват патриоти?“ Точка 9 от програмния документ, озаглавен „20 принципа на Национален съюз „Атака“, дава отговор: „Българският бизнес, независимо държавен или частен, се подпомага от държавата във и извън границите й.“ Детайл в разсъждението по темата е, че сивата икономика непременно има нужда от сива политика. Според някои източници тя се движи в границите от 25 до 40% от официалната. С тази сметка първата част от задачата изглежда решена. При фактическа недостатъчност на гражданска нетърпимост към атаките срещу „прекомерната“ свобода, демократизъм и толерантност, единственият лост за спирането на Сидеров е в ръцете на институциите, които имат потенциала да го направят. По всичко изглежда обаче, че след изборите от 25 юни окончателно монетаризираната политическа система в България ще продължи да откупува оцеляването си с всички средства и на всяка цена.