“Йорданов и Атанасов решили да закупят и за себе си наркотик, тъй като също били наркотично зависими. Закупили общо 10 пакетчета хероин, след което решили да отидат до необитавана сграда, за да го употребят. Обвиняемият Йорданов взел хероина в себе си. През това време служителите на СПООР и ПОММББ – РДВР Варна Ж. Василев и Р. Златев решили да започнат наблюдение на сградата, където Атанасов и Йорданов възнамерявали да употребят наркотика. Взели това решение, тъй като разполагали с информация, че в сградата се събират лица, които употребяват наркотични вещества и вършели и други противозаконни дейности. Двамата възприели приближаването на обв. Йорданов и свид. Атанасов. След като обв. Йорданов и свид. Атанасов влезли в сградата, двамата полицейски служители отишли при тях и се легитимирали.
Попитали ги дали държат забранени от закона неща, при което обв. Йорданов чистосърдечно си признал, че в джоба му има хероин. Извършен е личен обиск на обвиняемия в присъствието на свид. Стаматов, като обискът бил извършен от дежурния офицер от III РПУ Варна. В резултат на това били намерени 10-те пакетчета.”
Ако този текст беше литературен, вътрешните подбуди, мотивационните характеристики на част от героите му биха възбудили страстта на филолога. Особено в епизода, в който полицаите вземат решението “да започнат наблюдение на сградата“. Това обаче не е литература! Цитатът е част от обвинителния акт срещу 24-годишния Любомир Любенов Йорданов от Варна. По него за “държане” на 10 пакетчета хероин по 6 лв. и 5 ст. през 2004 година Йорданов е оправдан от Варненския окръжен съд (ВОС). Двамата полицейски служители – Ж. Василев и Р. Златев, със сигурност са отчели успешно дежурство. Като много други дежурства. Патрулките имат традиционни маршрути – тази изоставена сграда, онзи кален подлез, “колелото” във варненската циганска махала, ул. “Пробуда”… Там успехът дебне зад всеки ъгъл. Всеки тийнейджър в произволна дискотека може да посочи дилъра, всеки училищен директор – дребните школски пласьори.
Според съдия Иваничка Славкова от Варненския окръжен съд полицията е насочила усилията си предимно към залавяне на наркозависимите. Това обяснява и факта, че обвиняеми в преобладаващата част от делата срещу наркомани, по които се произнася ВОС, са заловени в момент, в който купуват личната си доза. Така се трупат бройки от разкрити престъпления. Тяхната тежест е съвсем отделен въпрос, а случаите на
дела срещу “едрите риби” са изключения
които илюстрират правилото.
През 2004 г. само във Варненския окръжен съд са образувани 72 дела за наркопрестъпления срещу 83 лица. Осъдените са 64, в това число един непълнолетен. Присъдите лишаване от свобода за срок до 3 години са 44. От тях 34 са условни. В тясното място между отменената преди година ал.1 и останалата в сила ал.3 на прословутия чл. 354а на Наказателния кодекс съдиите често са принудени да търсят изход за съвестта си в текста на “спасителния” чл.55. Той гласи, че при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, съдът определя санкцията под най-ниския предел. Само през месеците октомври и ноември на 2004 г. ВОС постановява условни присъди по чл.354а на НК с 3 или 4-годишен изпитателен срок на 7 лица. Тяхната възраст е между 19 и 27 години. Всички са наркозависими.
Размерът на наказанията им е от 6 месеца до 3 години лишаване от свобода. По-голямата част от осъдените са правили многократни опити да се лекуват. Трима са били настанени в испанска наркокомуна. Според справка на пресслужбата на ВОС всички те са с чисто съдебно минало, направили са пълни и искрени самопризнания както в досъдебната фаза на производството, така и пред съда. И до един са пожелали да продължат лечението си. През октомври и ноември 2004 година са издадени две ефективни присъди за престъпление но чл.354а. Първата – 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, е за 24-годишен хероинозависим младеж, задържан с 0.125 г хероин за 6 лв. и 25 ст. Многократно е задържан с дрога, много пъти е правил опити да се лекува, но всеки път без успех. Семейството му е съсипано. След произнасянето на присъдата майката благодарила на съда… Другата ефективна присъда от 2 години затвор е за 27-годишен младеж. Той е осъден за разпространение на 2 пакетчета хероин. Той за разлика от първия има многобройни криминални регистрации, други две присъди за кражба и документни престъпления, които излежава в момента.
През март 2005 г. ВОС е издал 7 условни и 3 ефективни присъди по чл.354а. Двама от условно осъдените са непълнолетни. Единият е задържан с марихуана на стойност 5518 лв. Другият – с 60 таблетки екстази и доказано разпространение на част от тях. Според съдия Иваничка Славкова при сега действащото законодателство
границата между наказанията за дилърите и за консуматорите е размита
“Вече е ясно, премахването на ал.3 на чл. 354а от НК е безумен акт”, твърди тя.
Съдиите се борят и с друго изпитание: по правилата на една от най-глупавите съдебни практики в Европа по отношение на наркотичната зависимост наказанието за притежание на дрога у нас е приравнено с това за убийство. По наркоделата най-често изправяните на подсъдимата скамейка са на границата на пълнолетието. “Не е възможно този, който произвежда, и този, който държи наркотик, да бъдат съдени по един и същи текст, предвиждащ едно и също наказание” – така варненски съдии търсят логиката на законодателя. Възможно е! – опровергава ги отсъствието й. Собственикът на лаборатория за производство на синтетична дрога и този, който просто си е купил днешната цигара марихуана, би трябвало да изтърпят едно и също наказание – лишаване от свобода за срок от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лв.
Навсякъде в ЕС количеството на различните наркотици, което се приема за единична или лична доза, се определя с подзаконови актове. Например канабисът за единичен прием варира от 5 до приблизително 30 г. В повечето европейски страни притежанието на по-малки количества е декриминализирано, особено по отношение на канабиса.
Така притежанието, пренасянето и съхранението на наркотични вещества за собствена употреба без умисъл за търговия или предаването им на други лица има най-нисък приоритет в законодателствата на страните от ЕС. Санкциите, ако те въобще съществуват, са относително малки и в повечето случаи не се прилагат в пълния им размер. Сравнен с цитираните факти, българският наказателен закон изглежда прекалено строг към наркозависимите. “Като премахва една привилегироваща разпоредба като тази на отпадналата през 2004 г. ал.1 на чл. 354а и на нейно място въвежда санкция, законодателят в никакъв случай
не работи за превенция на наркоманиите
Най-важната характеристика на една санкция е нейната адекватност, твърди съдия Славкова. “Децата, които съдим, все още нямат скала за оценка на наказателната тежест. Тийнейджърите не вярват на ушите си, когато чуят, че наказанието, предвидено в закона за една цигара марихуана, която пушат в училищната тоалетна, е толкова голямо!”, разказва тя. Според нея увеличаването на наказанията, което е тенденция в тактиката на законодателя през последните години, на практика игнорира логиката, че преди да бъде санкционирано, едно престъпление трябва да бъде разкрито.Така НК се оказа задръстен от мъртви текстове като въпросния 354А, ал.1”, твърдят магистрати. Според варненския адвокат и бивш прокурор Олег Атанасов превантивната роля на законодателството в сегашния му вариант е доведена до абсурд, а единственият ефект от законодателните промени, направени преди година, са увеличените печалби за наркобосовете. “Има съдии с такъв силен обвинителен уклон, че дори и прокурорите се червят”, твърдят адвокати, защитавали наркозависими в дела по чл.354а. Според тях
медийният натиск от МВР срещу магистратите
често пречи на обективността им. Казват дори, че в случаите, в които полицейски началник не е удовлетворен от една или друга присъда, наложена на задържан от подчинените му, привежда в действие “горещата линия”. Телефонните обаждания вървят от районно управление, през директорите на регионалните дирекции на вътрешните работи до главния секретар на МВР. След това започват публичните атаки, в които се използват имената на съдии, коментират се издадените от тях присъди, правят се оценки – на едро и впечатляващо! Съдии и адвокати отвръщат на удара с твърдението, че “полицията работи за бройки” и с констатацията, че това е рафиниран популизъм. Преди два месеца Варненският окръжен съд произнася тригодишна ефективна присъда срещу 20-годишен наркоман, който се лекува по метадонова програма. “Гладът” настъпва в събота, а за да получи поредната доза метадон, младежът трябва да изчака до понеделник. Кризата става особено тежка в неделя, когато момчето прави опит за самоубийство. Безсилна, майка му дава пари, за да си купи спасителната доза хероин, с която да се добере до понеделника. Младежът е задържан от полицейски патрул близо до мястото, откъдето е купил наркотика. “С това момче е свършено, казва Олег Атанасов. Аз знам как излизат такива като него от затвора!” Според варненския адвокат при делата за “държане” на наркотични вещества оспорването на фактическата обстановка, установена в момента на задържането, е почти невъзможна. Изходът в случаите с дребни количества дрога е да се пледира за по-малко наказание. “Това е вратичката, иначе наказанието е чудовищно несъразмерно с престъплението!”, твърди Атанасов.
При решаването на казуси с притежание и употреба на наркотични вещества НПК предвижда и мерки за принудително лечение. Те обаче могат да бъдат постановени само наред с присъдата – лишаване от свобода. Тогава лечението се включва в периода на изтърпяване на наказанието. “Единствената възможност, пред която ни изправя законът, е да съдим. Ние сме само арбитри, не орган на борбата с престъпността” – така съдиите търсят основание за отговорността си. И са категорични: “Превенцията срещу престъпления, свързани с разпространение на наркотични вещества, се обезсмисля от липсата на справедлив закон. Налагането на наказание има за цел т.нар. специална и генерална превенция. За какво превъзпитание може да става дума при болния, при зависимия от наркотици?” Така година след промяната в текста на НК ефектът от криминализирането на еднократната доза е вече белег, явен дефект при монтажа на театралните битки между “добрите” и “лошите”.