(Социалистическата естетика на пластиката пред сградата на кметството във Варна става особено актуална през последните месеци. Тя изобразява Икар, прикован към земята от тежките си криле.)

Само три месеца бяха нужни на мнозинството във Варненския Общински съвет, доминирано от ГЕРБ, за да блокира напълно работата на местната администрация.

(От „Капитал“)

През последните дни във Варна се шегуват, че скоро ще се появи нова лотария. Участниците в нея ще трябва да познаят верния отговор на един-единствен въпрос: „Кой е кмет на града днес?“ Друг виц разказва, че всеки ден от тук нататък, веднага след прогнозата за времето в 8 ч., местните радиостанции ще обявяват  кой е „кмет на деня“. Горчивият хумор беше реакция срещу абсурдната ситуация, в която градът се озова три месеца след оставката на Кирил Йорданов.

Рано сутринта на 3 март т.г. местният актив на ГЕРБ свика спешна пресконференция, за да обяви, че оттегля подкрепата си за вече бившия кмет на града Кирил Йорданов. Три дни по-късно, на 6 март, Кирил Йорданов подаде оставка. В пестеливото си прощално слово той каза и следното: „Пламен направи страшна стъпка в живота си, моралният ангажимент към която е водещ и непреодолим.“ Ставаше дума за Пламен Горанов, който на 20 февруари т.г. се самозапали пред парадния вход на кметството в града с искане за незабавна оставка на Йорданов и всички общински съветници. Оказа се, че за по-голямата част от тях обаче „моралният ангажимент“, изпълнен макар и неохотно от Йорданов, не беше нито „водещ“, нито „непреодолим“.

На 29 март т.г. с пълно мнозинство Общинският съвет във Варна избра за временно изпълняващ длъжността кмет на града безпартийния заместник на Йорданов Христо Бозов.

Точно месец по-късно – на 29 април, 23 общински съветници извършиха светкавичен преврат. С гласовете на ГЕРБ, местната партия „Движение Нашият град“ и хората около бившия градски лидер на ДПС Янко Станев Бозов беше свален. На негово място веднага беше избран друг заместник на Йорданов, но този път член на ГЕРБ – Димитър Николов. „Поетите ангажименти за коренна промяна в стила на работа в община Варна не са факт и именно заради това ние ще търсим такава промяна“, обясни изненадващата рокада областният координатор на ГЕРБ Иван Портних. Истинският мотив за смяната на Бозов обаче вероятно беше друг.

„Портних е една добра кандидатура (за кмет на Варна, бел. ред.), която може да бъде разглеждана“, беше казал заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов още в деня, когато Кирил Йорданов подаде оставка. Тази оценка нямаше как да не влезе в конфликт с намерението на Бозов също да се кандидатира за кмет на Варна. То стана явно само няколко дни след избирането му за временен заместник на Йорданов.

Всичко, което последва, сплете възела на юридически „параграф 22“, с който ГЕРБ явно няма да успее да се справи до откриването на кампанията за частичните кметски избори на 30 юни.

Кой по дяволите е кмет?

Още в първия работен ден след празниците в началото на май Христо Бозов обжалва по съдебен ред най-напред решението на Общинския съвет във Варна за отстраняването му, а след това и назначаването на Димитър Николов. На 17 май Варненският административен съд определи, че Николов е заел длъжността си незаконосъобразно и така върна Бозов в кметския кабинет. Там той остана само един ден, в който уволни двама души – Димитър Николов и секретаря на Община Варна Михаил Куликов. След това Бозов излезе в отпуск, който най-вероятно ще продължи до 28 май, когато съдът трябва да се произнесе и по законосъобразността на свалянето му на 29 април.

„Във всеки юридически спор има две страни – ищец и ответник. Двамата винаги защитават различни позиции“, така обясни създалата се ситуация зам.-председателят на Варненския общински съвет Владимир Тонев, който е и председател на „Движение Нашият град“. Думите на Тонев бяха уклончив и по-скоро отрицателен отговор на въпроса, дали предложението за подмяната на Бозов с Николов е било предварително съгласувано с юристите на Съвета. Абсурдът на ситуацията, създадена от ГЕРБ, „Движение Нашият град“, ДПС и хората около Станев обаче достигна зенита си миналата събота. Тогава стана ясно, че Общинският съвет във Варна на свой ред също е обжалвал определението на Административния съд в града.

„Според юристите на Общинския съвет при това положение кмет на Варна е Димитър Николов, каза Владимир Тонев по време на втора в рамките на седмица, спешно свикана пресконференция. На друго мнение са юристите на администрацията, които твърдят, че кмет е Христо Бозов. При това положение…“, вдигна рамене в края на недовършеното си изречение той.

Точно в това положение общинската администрация във Варна подготвя частични избори за кмет. „Подобен хаос не може да удовлетворява никого, каза съветникът от ДСБ Ивайло Митковски, един от тримата гласували против свалянето на Бозов и назначаването на Димитров. Няма как да бъде скрит фактът обаче, че той беше създаден от ГЕРБ и партньорите им от мнозинството в съвета, за да овладеят на всяка цена администрацията още преди частичните избори за кмет“, обясни той.

Гузен негонен…

Във вторник общинските съветници във Варна се събраха за поредната си сесия. В предварително разпространения дневен ред точка, засягаща хаоса в кметската администрация, липсваше. Въпреки това още в началото на заседанието думата взе съветникът от ГЕРБ Тодор Балабанов.

„ГЕРБ няма да участва в реваншистки действия, каквито имаше от страна на временно изпълняващия длъжността кмет на Варна Христо Бозов според съда“, декларира неочаквано той. Макар и прозвучали неуместно, думите му на практика потвърдиха слуховете от последните дни, че в групата на ГЕРБ е била обсъждана възможността отстраняването на Бозов и подмяната му с Димитров да бъде потвърдена по време на сесията. Защо това не се случи, обяснява пак Ивайло Митковски:

„Подготовката за „реванш“ явно е текла до последния момент, каза той. След резултата от изборите на 12 май обаче обстановката е променена и ГЕРБ явно са се почувствали несигурни в сглобяването на мнозинство, което да повтори „пуча“ от 29 април. Тогава той беше извършен с гласовете на 23 съветници от партията, „Движение Нашият град“, от ДПС и „плаващата“ група около Янко Станев. Сега, в дните преди сформирането на кабинета обаче това единство е видимо разколебано“, обясни Митковски.

Скрити белези

„Пучът“ от края на април не е първият в управленската история на ГЕРБ във Варна. Само допреди седмица партията разполагаше и с председателското място в местния Общински съвет. След извънредните парламентарни избори обаче титулярът му Николай Апостолов е вече депутат. Но възходът на кариерата му носи тъмен белег.

В утрото на 31 март 2010 г., девет месеца след парламентарните избори, с които ГЕРБ дойде на власт, Варна осъмна със странна новина. В полицейска акция, наречена „Медузите“, под стража беше задържан тогавашният председател на Общинския съвет Борислав Гуцанов (БСП). „Акцията е осъществена по обвинения в икономически престъпления, касаещи общинската фирма „Градски транспорт“ във Варна и бюджета на града“, гласеше краткото съобщение полицията.

В края на юли 2010 г. Гуцанов беше освободен срещу парична гаранция, а разследването срещу него видимо забуксува, след което варненската следствена служба спря да дава информация. Но през това време „най-важното“ вече беше свършено.

По-малко от месец след ареста на Гуцанов извънредна сесия на Общинския съвет във Варна прекрати правомощията му предсрочно, а на негово място беше избран Апостолов. „За“ гласуваха 39 от общо 48 общински съветници. БСП бойкотира избора и това не беше изненада. Изненадата дойде от неочаквана посока. След преброяването на гласовете се оказа, че за Апостолов са гласували всички присъстващи членове от групата на ДПС, включително и Янко Станев, по това време все още председател на общинската структура на партията.

Така войната „на живот и смърт“ между ГЕРБ и ДПС в Народното събрание отекна като трайна дружба в Общинския съвет на Варна. Тя продължи дори и след като Станев беше изключен от партията си, а Лютви Местан дойде във Варна, за да обясни, че това се е случило „защото (Станев) подмени целите на ДПС, като постави на преден план свои, вероятно корпоративни интереси…“. На 10 март т.г. Местан призова общинските съветници от ДПС „веднага да напуснат съвета, като подадат заявление, че няма да изкарат докрай мандата си“.

Не го послуша нито един от тях. Напротив, подкрепата им за всички действия, с които през последните месеци ГЕРБ превърна Общинския съвет във Варна в лост за предизборен натиск върху администрацията продължава и досега.

Машината на времето
През 1986 г. се случват няколко на пръв поглед съвсем обикновени неща:

– Бъдещият депутат и областен координатор на ГЕРБ във Варна Иван Портних навършва 10 години.

– Владимир Тонев е току-що дипломиран млад специалист – магистър по електроинженерство от Варненския технически университет.

– Янко Станев, човекът, с когото и днес Портних, и Тонев са свързани в странно политическо приятелство, току-що е завършил медицина и е назначен за лекар някъде край гр. Долни Чифлик.

– Пак през 1986 г. многообещаващият кадър на БКП Богдан Караденчев става кмет на Варна и остава на този пост до края на 1989 г.

– По ирония на обстоятелствата днес, цели 27 години по-късно, Караденчев отново управлява Варна. Този път като единственият от тримата заместник-кметове на града, останал встрани от политическия театър на абсурда, в който с главни роли се оказаха и Портних, и Тонев, и Станев.

–––––––––––-

Линк към публикацията на същата статия в „Капитал“ – тук.