Политиката на „дългите шлифери“

При установения пазарен механизъм у нас в парламента без особени усилия може да влезе дори звездно трио в състав: изнасилвачът от Амщетен Йозеф Фрицъл, украинският людоед Чикатило и Бостънския удушвач. За щастие последните двама са отдавна покойници.

Внимавай с тази брадва, Юджийн!

„Няма държава!“ В социален, икономически и правен контекст тази констатация е категорично вярна. Като част от политическата лексика обаче в нея звучи фундаментална посттоталитарна демагогия. Транскрипцията й е следната: Държавата е над всички. Без нейната всепроникваща същност обществото е безконтролно и уязвимо, опасно само за себе си. Държавата е синоним на сигурност и незаменим гарант за безспирно движение напред. Без нея – застой и терор!

Ревизия на гузната съвест

Кастратния характер на обучението по история у нас, произведе цяло поколение българи, които успешно не знаят, и дори са възпитани да не искат да знаят и дума за комунистическото минало на България. Систематично зарибявани с посредствеността на колебанието, че май „не всичко тогава беше лошо“ ,те вече са завършена, латентно носталгична база за успешно мултиплициране на онази ценностна двойнственост, от която БСП и от тук нататък ще има нужда, за да оцелява. Още повече след присъединяването на България към ЕС.

Те пак са тук

В последното цензурирано лято през 1989 ченгетата станаха странно словоохотливи и видими. Дори нещо повече – станаха формални организатори на онова, което самоусложняващото се милиционерско словотворчество нарече „неформали“.

Това не е Second Life

Дефектът на българските „революции” е в това, че те никога не стигат до края си, остават недоправени. По тази причина те непрекъснато се самокопират като под индиго – консервативно, упорито,…

ДЕФЕКТЪТ 354а

“Йорданов и Атанасов решили да закупят и за себе си наркотик, тъй като също били наркотично зависими. Закупили общо 10 пакетчета хероин, след което решили да отидат до необитавана сграда,…