Това е обобщение на разследвнето, в което направих опит да установя колко и по какъв начин харчат 10 български общини за купуването на медии или редакционно съдържание в тях.

  Информацията, получена по ЗДОИ, можете да проследите тук.  

  Анализ на данните за всяка от общините ще откриете през активните линкове в текста.

Спас СПАСОВ

(От „Дневник„)

Над 2.7 млн. лева е сумата, изхарчена от десет български общини в периода 2013г. – 2015г. за купуване на медийно влияние.

Това показва разследване на „Дневник“, направено на базата на справки, получени по Закона за достъп до обществена информация. Те бяха поискани от местните администрации в петте най-големи градове в България извън София и оше пет по-малки общини, в райони с различен икономически профил.

Обобщените данни нямат претенция за изчерпателност, но очертават контурите на административен контрол върху медийната среда извън столицата. Те правят видима и тенденцията, че много медии продават съдържанието си на безценица и без скрупули, а местната власт ги купува „на едро“. (Данните по общини можете да проследите в следната таблица)

Класацията, в която десетте анализирани общини са подредени според разходите си за медийни услуги, се води от Бургас.

За три години

общината „отличник„

е похарчила за присъствие в медиите 720 275 лв. Разходът е направен на фона на общ бюджет за тригодишния период на проучването в размер на близо 802 млн. лева.

От предоставените справки става ясно, че най-голямата част от средствата, платени на местни, централни медии и ПР агенции, са имали за цел публикуването на текстове и излъчването на радио и телевизионни предавания с контролирано съдържание.

 

Във Варна, която се подрежда на второ място, финансирането на т.нар. „съвместни медийни проекти“ с публични средства е ставало по технология, наподобяваща иначе ефективния „проектен принцип“.

Дружества – собственици на електронни, печатни и онлайн медии, са изпращали до Общинския съвет писма с предложения. След като са минавали без проблеми през местна комисия „Финанси и бюджет“, те са одобрявани (също без проблеми) с гласовете на общинските съветници. През последните три години (а вероятно и преди това) тази схема е работила

„леко, доходно и безаварийно“

За този период местната власт във Варна е похарчила за реклама, публикации и излъчвания в медиите около 618 хил. лв.

Голямата изненада в класацията идва с третата й позиция. Тя е за община Враца.

Бюджетите, с които Враца е разполагала през 2013г. , 2014г. и 2015г. са на обща стойност малко под 130 млн. лева. По-малки, сред десетте анализирани общини, са само тези на Казанлък и Монтана.

Но ограниченият публичен ресурс, с който Враца е имала, не е попречил на бившия кмет на града Николай Иванов (БСП) да похарчи за „медийното отразяване“ на администрацията си близо 615 хил. лв. за три години. През 2015г. Враца бие всички рекорди като излиза на челно място по обем на тези разходи и изпреварва дори Бургас (виж таблицата). Сумите, отбелязани в разпечатка от счетоводната система на администрацията, са платени на 49 различни местни компании – голяма част от които с обща или свързана собственост. Имената на повечето от тях ясно обозначават предмет на дейност в сферата на масовите комуникации. На фона на „шампионския“ размах, с който Враца е градила медийния си имидж през частни меди, впечатление правят и близо 80 хил. лв., с които общната е финансирала и собствената си медийна група „Вестител“ (която прави общинско радио и телевизионна програма за кабелно разпространение).

 

По размер на тригодишния си общински бюджет Пловдив се нарежда след Бургас и изпреварва Варна. За последните три години той е бил над 737 млн. лв. По разходите си за „медийни и информационни услуги“ общината се класира на четвърто място.

Само по договори за: „Публикуване на актове, съобщения, обяви и информационни материали“ на администрацията и Общинския съвет в града кметът Иван Тотев (ГЕРБ) е похарчил от 2013г. до 2015г. 270 хил. лв. Това показва официалната справка, предоставена от администрацията.

Впечатляваща с щедростта си към медиите е и друга община от Северозапада – Монтана. Нейният кмет Златко Живков („Заедно за Монтана“) през миналата година встъпи в петия си пореден мандат. От десет възможни позиции в това разследване общината се класира на 5 място с разход от 152 хил. лв. за присъствие в пресата. В същото време тя има най-скромния бюджет от всички наблюдавани – 90.5 млн. лева за тригодишен период.

Сумите, изплащани към медии от един и същи списък, копиран буквално под индиго, са нараствали с всяка следваща година. Пикът в

щедростта на кмета Живков

е отбелязан през изборната 2015г. Тогава плащанията към медиите от списъка му достигат близо 57 хил. лева.

С отделен бюджет за „медийно позициониране“ в Монтана е разполагал и Общинският съвет. Далеч по-скромен от кметския, той е в размер на едва 7324 лв. и е похарчен за публикуването на дневния ред и протоколите от заседанията му, както и за излъчването им от местни кабелни телевизии.

 

Въпреки, че през последните три години е разполагала с бюджет три пъти по-голям от този на Монтана – над 97 млн. лв., администрацията в Русе е била малко по-пестелива. През 2015г. кметът на града Пламен Стоилов (ГЕРБ) встъпи във втория си мандат. За „Поставяне на банери в интернет“ и „Договори за медийно обслужване“ администрацията му е похарчила общо 109 869 лв.

Но парите, достигнали до местни медии, се оказват

тройно повече

ако към тях се прибавят и средствата, изплатени по 12 договора за публичност на проекти с европейско финансиране. Тази информация община Русе предостави заедно със справката за медийните й разходи без да й бъде поискана. Парите за публичност на европроекти, често се харчат по-скоро за „публичност“ на местната и централната власт.

С по около 10 хил. лева на година общинските съветници в Русе, също както и на други места в страната, са обезпечавал излъчването на заседанията си в местни телевизионни канали.

В справката на администрацията в Шумен е посочен относително нисък разход за медиите. Той е около 96 хил. лева за три години при общ бюджет на общината за същия период малко над 162 млн. лева.

Договорите за „медийно обслужване“ са съставяни по време на мандата на вече бившия кмет на града Красимир Костов (БСП).

Решен на всяка цена да скрие имената

на дружествата, получавали различни суми по договори за медийно обслужване, наследникът на Костов Любомир Христов (ГЕРБ) ги е заменил в справката си с цифри от 1 до 5.

Любопитно е, че в продължение на три години всяка от номерираните медии е получавала еднакви, вероятно предварително уговорени суми.

Изключение прави само „Медия 5“. Нейното възнаграждение за услугите, извършени през изборната 2015г. е завишено с близо 70% спрямо предходната.

Не е ясно защо администрацията в Шумен е отделила толкова пари за медии, след като също като Враца има собствен медиен център. За 2015г. той е финансиран с 62.5 хил. лева.

 

В класацията по разходи за услуги, предоставяни от различни медии Плевен заема осмото място с около 92 хил. лева въпреки, че тригодишният бюджет на общината е двойно по-голям от този на по-щедрия Шумен. През периода 2013г. – 2015г. кмет на града е бил Димитър Стойков (ГЕРБ), сменен през 2015г. от Георги Спартански (Реформаторски блок).

Последните две места в класацията са заети от Казанлък и Благоевград. Данните, предоставени от двете общини, сочат разходи за услуги, предоставяни им от медии в продължение на три години в размер съответно на 38 хил. и 28 хил. лв. при бюджети за същия период от 114 млн лв. за Казанлък и почти 149 млн. лв. за Благоевград.

Последното място за столицата на Югозапада в тази класация е отредено „служебно“ тъй като кметът й Атанас Камбитов (ГЕРБ)

отказа да предостави данни

за разходите на администрацията си по договори и други документи с медии.

Цифрите, цитирани тук, отразяват само сумите, похарчени от Общинския съвет в града по четири договора от 2013г. Те са за „публикуване на обяви, съобщения и други текстове“. Според документите, получени по ЗДОИ, с подписа на председателя на съвета Радослав Тасков (Коалиция „Заедно за Благоевград“) тези договор не би трябвало да са подновени през 2014 и 2015г.

По неофициалната информация, предоставена от журналисти, работещи в Благоевград обаче, всички медии в града (включително и сайтовете в интернет) са свързани с водещите фигури в местното самоуправление и редовно са подписвали договори за финансиране с администрацията на Атанас Камбитов. Сред ползвалите публичен ресурс е дори и Телевизия „Око“, в която до 10 август 2015г. с 40% дялово участие съсобственик е бил бащата на Радослав Тасков – Николай. След това телевизията е прехвърлена на дружеството с недвусмисленото име „Роуд енд уотър инженеринг“. То е регистрирано през май м.г. – само шест месеца преди последните местни избори.

Цитираните данни, предоставени от десетте общини в страната, дават най-общата картина на комерсиализацията в отношенията медии – местна власт. Те бяха цитирани и от международаната мониторингова организация Index On Censorship в публикацията Bulgaria: Regional media outlets dependent on local governments.

–

* Тази статия е разработена с подкрепата на „Програма достъп до информация“ и Фондация „Америка за България“. Цитираните данни за направени разходи са получени по Закона за достъп до обществена информация в началото на тази година. Информацията за размера на бюджетите, с които са разполагали десетте общини, е базирана на данни от публикации в сайтовете им и местни медии.

Представители на държавни институции и политически партии легититимират псевдожурналистиката

Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната.

(Позиция на АЕЖ-България, Мрежа „Свободно слово“ и фондация „Медийна демокрация“)

Асоциацията на Европейските журналисти-България, Мрежа за свободно слово и фондация „Медийна демокрация“ изразяват възмущение от заявената подкрепа за агенция ПИК от страна на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, главния прокурор на Република България Сотир Цацаров, председателя на ВАС Георги Колев, и други представители на държавни институции и политически партии.

С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до ПИК главният прокурор Сотир Цацаров подчертава „професионализма“ на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за ПИК , одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които ПИК публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст, по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на ПИК. В същото време както председателят на Парламента и главният прокурор на Републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л „Шератон“, необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Климент Охридски“.

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация „Медийна демокрация“ призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно поизициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като „куче-пазач“ и коректив на властта.

–––––––

„Репортери без граници“: Скандализирани сме от думите на Борисов към медиите

Ангелина Пискова, 08 февруари 2013г.

(От БНР)

––––––––

Albany Associates: Media freedom up against all odds in Bulgaria

Media coverage of Bulgaria’s elections, 2009.Photo by Vladimir Petkov (Канон) , via Wikimedia Commons

Anna Staevska, February 4, 2013

(Posted by Albany Associates)

Bulgaria is a small country located in the heart of the Balkans which managed to obtain EU membership six years ago. The country rarely appears in the Western press and it stays in the background of its more famous and bigger neighbors such as Greece, Turkey and Romania.

I was born in Bulgaria. What I can remember from my childhood and the years spent growing up in the country is the constant hope for a better life and anticipation for change. In the early 90’s the change was concentrated at the idea of moving from a communistic system to a more democratic and free society. Later on the population embraced the notion of EU membership with hope for a more prosperous future, a better standard of life, employment opportunities and financial stability.

The reality, however, was different. The newly acquired democracy, after more than 40 years of communistic regime, brought a deep economic crisis, unemployment and inflation.

After six years of EU membership Bulgaria remains the last of all EU countries in freedom of the press, according to Reporters Without Borders. Bulgaria is described as a country where “the process of reform came to nothing and where the internet ceased to be a safe place for freelance journalists.”

The latest EC report on progress in Bulgaria under the cooperation and verification mechanism had high expectations as it provided a comprehensive assessment on the past five years of Bulgaria’s ‘conditional’ EU membership. The report clearly states the need for external pressure, thus raising the problem of reform from a local level to an European issue.

One of the main concerns in the country remains the lack of transparency in media ownership and financing.  The population does not know how the media is being financed or governed and questions the existence of independent journalism in Bulgaria.  “Corporate journalism” as it is called in Bulgaria undermines the credibility of most media and creates distrust among journalists. This is the conclusion of the Press Freedom mission conducted by The Vienna-based South East Europe Media Organisation (SEEMO) in April 2012.  The purpose of the visit to Bulgaria was to acquire a better understanding of the media situation in the country.

Some of the other highlights of the report are:

“Respecting the business interests of media owners and silencing any information that may be interpreted as harmful is widely accepted by most reporters as a way of doing journalism. Even independent media, valued for their intellectual content, and unrelated to the above-mentioned groups, abstain from addressing those economic areas where their owners are active. For example, if an owner is in the oil business, one abstains from writing in-depth articles about energy.”

“Foreign media ownership is perceived as advantageous for media outlets and journalists. Foreign owners are perceived as credible, long-term thinking and generally absent from day to day editorial decisions….Bulgarian media owners, on the other hand, with less than two decades of capitalist experience, are perceived as investors with short-term vision who strive for immediate profits.”

“This business model has influenced the quality of media: most dailies have become tabloids.”

“SEEMO has observed that Bulgarian journalists fail to address certain topics related to diversity: gender and gender violence, homophobia, ethnic and religious minorities, to mention several. These issues are addressed occasionally, if there is a particular incident, generally negative, that triggers coverage. Bulgarian society and the political arena have not started debating these social topics, which top the EU’s policy agenda in other countries.”

Lybomira Konstantinova, editor at Bulgarian National Radio summarised the situation in a personal exchange: “Currently the media owners in Bulgaria follow their own political and economic interests and it is almost impossible to speak about the existence of independent journalism. In most media outlets the employees have to follow the requirements of the management and have to comply with the set procedures. The situation in the labour market is critical so they prefer to remain silent in order to keep their jobs. The competition among the workforce and the fear of unemployment prevent journalists from voicing their problems even through the media. Change of ownership regulations in the recent years only increased the monopolisation of the media sphere and independent outlets are a rarity.”

The issue of the monopolisation of media ownership is also covered by the Association of European Journalists – Bulgaria (AEJ-Bulgaria). In an open letter to the EU Commissioner for telecommunications and the commission’s head of media policy and regulation, Ms Neelie Kroes, the members of the association state:  ”We are concerned that an attempt is made to establish a monopoly on the Bulgarian  media market, and in particular on the print media. There are indications that certain economic circles are trying to concentrate ownership of the majority of the most popular publications and electronic media.”

As a result, the prospects for media independence and freedom in Bulgaria appear extremely weak. The broadcasting regulatory body has been accused of politicisation, corruption, and other irregularities when making licensing decisions. Legal uncertainty, the pressure exerted by politics and the economy, and the fact that democratic values are not fully embedded do not support media freedom on the country.  In a sector driven by corporate interests and sometimes political interests, the media owners do not have the incentive to provide truthful and critical news coverage. While physical violence against journalists still continues to be a real threat, a silencing of critical journalism is more commonly achieved through ownership and economic pressures.

Recently Bulgarian journalist Spas Spassov, who is a correspondent of the online media Dnevnik.bg and the weekly newspaper Capital in the Bulgarian city Varna, witnessed that pressure firsthand.  He received a “gift” of Sun Tzu’s “Art of War” with a note quoting the book: “If you cannot make friends or win them, it is better to leave them alone.”  The note was signed by Marin Mitev, a co-owner of TIM Holding– one of the most powerful economic groups in Bulgaria, related to a controversial investment project in Varna’s biggest park, ‘The Sea Garden.”  Spas Spassov has been continuously reporting on and investigating the project, which provoked numerous protests by Varna’s citizens.

On a positive note, there is growing awareness on the need for social monitoring of the media. Online media is becoming increasingly important, and journalism is increasingly finding shelter here, with personal journalists’ blogs and investigative news sites. While offering space for critical expression and even anonymity when necessary, these alternative platforms rarely generate adequate revenues to ensure their sustainability, so despite their clear democratic potential, they still cannot be considered a full match for their mainstream counterparts.

Link to the same article albanyassociates.com

––––––––––––-

„Протестиращият на Орлов мост“ стана „Човек на годината“ 2012

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Тома Белев, Росен Босев, Радослав Стоянов, Спас Спасов и „Биволъ„ са другите, отличени в наградите на БХК за принос към правата на човека и правозащитността

10 декември 2012

(От Български хелзинкски комитет)

„Протестиращият на Орлов мост„ бе отличен с голямата награда „Човек на годината„ 2012 в годишните награди на Българския хелзинкски комитет (БХК) за принос към правата на човека и правозащитността.

Наградите бяха връчени днес, 10 декември, Международния ден на правата на човека, на тържествена церемония в София.

„Протестиращият на Орлов мост е Човекът на тази година. Този човек се мобилизира срещу едно държавно управление, което злоупотребява с обществената власт в частни интереси и злоупотребява със своя суверен – гражданите, като си позволява да взима политически и законодателни решения от негово име, не в негов интерес, и така опорочава самия базис на представителната демокрация – приеманите от нас, народа, чрез парламента ни, закони„, каза адв. Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК и председател на журито на „Човек на годината“, при връчването на наградата.

„Протестиращият на Орлов мост показа на това нечестно управление, че Законът не е негова играчка – инструмент за търгуване с богатите, а нашият стълб срещу израждането на политическата система в експлоатация на общите блага от страна на малцинство институционално и финансово овластени играчи, лишени от морално уважение към правопорядъка – за сметка на всички нас. Протестиращият на Орлов мост припомни на самозабравилите се, предполагащи се безнаказани временни обитатели на нашите институции, че властта произтича от нас„, добави Маргарита Илиева.

Освен голямата награда „Човек на годината“, журито определи и две подгласни, както и три специални награди.

Асоциацията на Европейските журналисти – България и Тома Белев бяха отличени с двете втори награди. 

Дейностите на Асоциацията на Европейските журналисти – България са в защита на свободата на изразяване, на медийната независимост, на правото ни, като граждани, да получаваме информация, която е чиста, неманипулирана и обслужва нас, обществения интерес, а не частните, политически или корпоративни, интереси на отделни лица. Асоциацията осъществява многобройни инициативи, в полза на добрата журналистика, включително платформа за събиране на данни за нуждите на журналистически разследвания и граждански проекти. Всеки месец асоциацията публикува класация за качествена и псевдожурналистика. През 2012 г. АЕЖ многократно е сигнализирала за неетично поведение, за подбуждане към междуетническа омраза и дискриминация, както и за натиск, оказван върху журналисти.

Тома Белев e ръководител на Природен парк Витоша до февруари 2012 г., когато политически и финансови интереси успяват да го свалят от поста. Българският природозащитник е от водещите членове на коалицията „За да остане природа в България“, която обхваща близо 50 неправителствени организации и граждански групи, които се борят срещу заплахите за защитените територии в страната. След отстраняването му Белев се превърна в естествен лидер на зеленото движение, водещ фактор в битката за опазване на българската природа, един от най-силните и категорични гласове в дебатите около Закона за горите.

Българският хелзинкски комитет и журито на „Човек на годината“ 2012 връчиха и три специални награди:

Росен Босев взе приза за цялостен принос към защитата и утвърждаването на правата на човека в България. Росен Босев е част от екипа на в. „Капитал“ от 2005 г. Той бе отличен заради големия масив изключителни негови текстове, посветени на проблемите на правосъдието, правовата държава и човешките права в една демокрация. Три пъти е получавал наградата на „Програма достъп до информация“ за използване на Закона за достъп до обществена информация.

Спас Спасов взе специалната награда за журналистическа доблест. Спасов e кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ в гр. Варна. Автор е на важни, в обществен интерес, журналистически материали срещу расизма. Тази година той изпрати сигнал до главния прокурор на Република България заради расисткото вербално насилие в статията „Боклуци“ на Кеворк Кеворкян, като заяви, че „мълчанието след подобни текстове е пълно с тревога, с унижение и че е опасно… и че рано или късно това мълчание ще ни затрупа“.  Спасов е и журналистът, публикувал последователни критични материали за „Алея Първа“, за което получи преки заплахи към личността си от страна на засегнатата групировка ТИМ. Спас не им се подаде и продължи, като истински журналист.

(Членовете на журито на „Човек на годината“ 2012, които работят в „Икономедия“, се въздържаха от участие и глас при разглеждането на последните две номинaции). 

Video streaming by Ustream
Радослав Стоянов беше обявен за „Активист на годината„. Той активно използва правни средства, за да отстоява правото на свободно присъствие на нехетеросексуалните хора в обществото – без тормоз, без насилие и без подбуждане към омраза и дискриминация. Стоянов е истински правозащитник, солидарен с всички онеправдани в обществото, и активността му не се свежда до правата на гей общността. В последните години той участва като инициатор в над десет дела в обществен интерес, срещу влаждебната реч и друга дискриминация. Още по-важно, той печели тези дела, с което прави много за генерирането на прогресивна, телеологична съдебна практика по правото на равенство и социално включване.

На церемонията бе обявен и носителят на Наградата на публиката – събралият най-много гласове при онлайн гласуването на сайта humanoftheyear.org. Това е независимият сайт за разследваща журналистика „Биволъ„. Сайтът бе номиниран „заради усилията на неговите автори по утвърждаване на екзотичния за държавата ни принцип за върховенство на закона, борбата с корупцията и активна промоция на независимата гражданска позиция“. За месец гласуване тази номинация събра 1200 гласа.

По време на церемонията журито връчи и две грамоти. Първата е „За лична правозащитна смелост„ – нa Бояна Петкова, която, месец след като изгуби Мери, своята втора дъщеря, поведе кампания за промяна на абсурдните и жестоки разпоредби на действащото в България законодателство, според което мъртвородените бебета се третират като „биологични отпадъци“ и се изгарят заедно с болничните боклуци. Втората грамота, „Защитници на най-уязвимите“, е за Сюзана Мюсър и адв. Тони Владимирова – две жени, посветени на борбата за благосъстоянието на децата с увреждания от домовете. Те настойчиво ангажират институциите, длъжни да контролират институциите; активно популяризират правото на щастие и развитие на изоставените деца със специални потребности; всеотдайно работят тези деца да намерят дом и любов при истински родители – осиновители.

Наградите „Човек на годината“ са морални и нямат финансово изражение.

Както всяка година, всеки можеше да номинира човек, група или организация, на базата на публичните критерии. Допуснатите номинации бяха 32. Търсените постъпки трябваше (алтернативно) да са с особен градивен потенцил, да бъдат прецедент в правозащитната сфера, да са оригинални и творчески. Гласовете, дадени на сайта за наградата на публиката, са близо 7500. Общият брой на посещенията на сайта humanoftheyear.org и свързаните с него страници във фейсбук за 2012 г. са над 183 000 (при 150 000 миналата година и 15 000 през 2009 г.).

Всички номинации, с пълните им профили, ще намерите на humanoftheyear.org.

Същият текст на английски/The same text in English

 

 

––––––––––––

Германския посланик протестира срещу цензурира във в. „Монитор“

30 октомври 2012г.

(От АЕЖ – България)

На 23 октомври във вестник „Монитор“ е поместено интервю с германския посланик Матиас Хьопфнер. В него обаче отсъства еднозначна критика на г-н Хьопфнер към проблематичните структури в българския медиен пейзаж, включително концентрацията и непрозрачността на медийната собственост, скритата реклама, автоцензурата и т.н, отправена в рамките на разговора с кореспондента на изданието.

Това става ясно от открито писмо на посланика до отговорните редактори на в. Монитор Тодор Варчев и Петя Бахарова, публикувано на интернет страницата на германското посолство у нас.

Според позицията на посолството, съществува подозрението, че в случая съкращението на мнението на дипломата е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата. „Директива 2.4 от германския Медиен кодекс, който е приет от Германския медиен съвет в сътрудничество с отделните медийни съюзи, в редакцията си от 03 декември 2008 г. гласи: „Устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното.“ Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии.“, коментират от посолството.

Самият посланик Хьопфнер подчертава в писмото си: „Имам впечатлението, че някои отсподелените от мен мисли са били целенасочено съкратени, за да се избегне критичен сблъсък с темата за свободата на медиите в България. По този начин интервюто представя на читателите изопачена представа за актуалната ми оценка за политическото положение в страната.“ Той е категоричен, че съкращенията на неговите изказвания във връзка с медийната среда в България са били несъгласувани, което по думите му събужда подозрението, че редакцията нарочно е заличила тази тематика от интервюто.

„Като гражданин на Европейския съюз и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свобода на медиите, не мога да толерирам опити за подтискане на критика. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“, пише още Хьопфнер, отказвайки да дава интервюта за изданието в следствие от случилото се.

Линк към публикацията на сайта на АЕЖ – България

Същият текст на английски/The same text in English

––––––––

100 нюанса сиво

Алексей Лазаров, Весислава Антонова(От Капитал.bg)

Когато преди време се разбра, че Нели Крус ще идва в България, макар и по друг повод – участие в конференция за широколентовия интернет, група български журналисти изпратиха писмо с предложение за среща, на която да се обсъдят проблемите на медиите (вижте предисторията в допълнителния текст). Вероятно притеснени от новия риск да понесат репутационни загуби, медиите около КТБ решиха, че също трябва да присъстват на срещата. След това така направиха всички с претенциите да са фактор на медийния пазар и в крайна сметка се стигна до сегашния формат, в който на масата седяха не само представители на подписалите писмото, но и на двата издателски съюза и практически всеки, който пожела.

Цялата статия от „Капитал.bg – тук.

–––––––––––––-

Българските медийни проблеми вече са европейски проблем

(От euinside)

България има проблем с прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Обществото не знае кой (в действителност) притежава медиите, нито с какви пари се финансират, дори когато става дума за публични средства -български или европейски. Непрозрачността е идеалната среда за развитието на нездрави зависимости между медиите, бизнеса и властта. А това изкривява медийната, икономическата и политическата среда и лишава обществото от независима журналистика и плурализъм. Това поставя под въпрос зачитането на демократичните ценности в страната, което нарежда България до Румъния и Унгария и прави проблемите на българските медии европейски проблем.

Текстът на цялата статия от EUINSIDE – тук.

–––––––––––––-

Медийната среда да се включи в мониторинга на ЕК за България

Срещата на родните издатели с Крус се превърна в сблъсък на враждуващи лагери

(От mediapool.bg)

Медийната среда да се включи в мониторинга на Европейската комисия за напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред – за това призоваха журналисти по време на среща с еврокомисаря по информационните технологии Нели Крус. Тя реши да изслуша представители на медиите у нас, след като получи шест писма от журналисти и различни неправителствени организации, загрижени за свободата на словото у нас.

Цялата статия от „mediapool.bg“ – тук.

–––––––––––––

И SEEMO защити кореспондента Спас Спасов / SEEMO calls on Bulgarian police to investigate threatening messages targeting journalist

14 август 2012г. (Публикация от http://seemo.org)

Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) призова българските власти да разследват заплашителни послания, които е получил варненският кореспондент на „Капитал” и „Дневник” Спас Спасов.

На 31 юли 2012 г. той получил по пощата екземпляр от древната китайска книга „Изкуството на войната“ с посвещение, съдържащо според Спасов завоалирани заплахи към самия него и издателите на вестниците и отнасящи се до негово журналистическо разследване на строителен проект.

„Призовавам българските власти да вземат тези заплахи на сериозно и да разследват техния произход. Журналистите трябва да бъдат защитавани и да работят в сигурна среда,“ заяви генералният секретар на SEEMO Оливер Вуйович:

„В условията на демокрация критичните писания трябва да бъдат приемани и журналистите и техните семейства не могат да бъдат заплашвани“, добавя Оливер Вуйович. Базираната във Виена SEEMO е филиал на Международния институт по печата (IPI).

SEEMO calls on Bulgarian police to investigate threatening messages targeting journalist

The Vienna-based South East Europe Media Organisation (SEEMO), an affiliate of the International Press Institute (IPI), calls on the Bulgarian authorities to investigate  threatening messages received by Spas Spasov, a Varna-based correspondent of the national Bulgarian dailies Capital and Dnevnik.

On 31 July, 2012, Spas Spasov received a parcel by post containing a dedicated copy of an ancient Chinese book, The Art of War. The signed dedication read: “If you cannot make friends or win them, it is better to leave them alone”. In post scriptum, the note added: “The world is small and it cannot be governed from Singapore.”

The first part of the dedication referred, according to Spasov, to his investigation related to a construction project, while the second related to the newspapers’ publishers. The implication, he believes, is clear: Stop investigating.

Spasov told SEEMO that one day before the book arrived by post, his wife received a visitor:  a representative from a local company connected to the construction projects investigated by Spasov came to her office and requested her home address. Indirectly and directly, the owners of several companies involved in the construction project threatened both Spasov and his family.

“I call on the Bulgarian authorities to take these threats seriously and investigate their origin. Journalists have to be protected and work in a secure environment,” SEEMO Secretary General Oliver Vujovic said. “In a democracy, critical writing has to be accepted and journalists and their families cannot be threatened.”

Link to SEEMO’s website.

–––––––––––––

Натискът върху журналистите в по – малките градове е голям

12 август 2012г. (Публикация от сайта на БНР)

Преди десетина дни журналистът от Варна Спас Спасов, кореспондент на вестниците „Капитал“ и „Дневник“, много активен по темата за Морската градина, проектът за застрояване на крайбрежната й част и Общия устройствен план на Варна получи много странен подарък от Марин Митев – книгата „Изкуството на войната“ с бележка на първата страница, която гласи, че този който не можеш да направиш приятел или да го победиш, по – добре не се занимавай с него. Следва послепис от М.М. „Светът е малък и не се управлява от Сингапур“.

Случаят със Спас Спасов предизвика реакцията на Асоциацията на европейските журналисти в България, която изрази в декларация, че е обезпокоена от натиска върху журналист от страна на икономическа групировка. В предаването „Неделя 150″ Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти каза, че Спас Спасов трябва да подаде жалба до компетентните институции, за да се стигне до автора на посланието. Да се разследва дали това е Марин Митов, чието име се свързва с групировката ТИМ.

Властите биха могли да започнат проверка за заплаха, но биха могли да започнат и друга проверка – за търговия с влияние и рекет на журналист. Имаме косвени доказателства, че върху част от варненските журналисти се оказва натиск. Необходима е и гражданска активност. Тя би могла да накара институциите да действат. Гражданите би трябвало да оказват натиск и върху медиите, в положителния смисъл, за да е ясно, че медиите не защитават корпоративни интереси, каза Иван Радев.

По думите на Радев, голяма част от журналистите защитават интересите на своите издатели. А наблюденията му сочат, че натискът върху журналистите от по – малките градове е голям.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

––––––––––––––

Тормоз, Изнудване, Малтретиране!

10 август 2012 (Статия от www.dw.de )

Уикилийкс ги описа като „новия лидер на организираната престъпност в България“. Варненци ги обвиняват в хищнически апетит за „Алея Първа“. А според един варненски журналист те са просто ТИМ. Еми Барух за един скандал.

За опитите да накараш журналиста да замълчи са писани книги, правени са филми, разказвани са истории. (Казвам журналиста, а не журналистиката, защото в крайна сметка резултатът зависи най-вече от конкретната личност, а не от гилдията като цяло). Публикуваните изследвания на тази тема показват богато разнообразие от похвати, които включват:

Тормоз,

Изнудване,

Малтретиране.

Нека за краткост приемем така образувалата се абревиатура от първите букви на думите Тормоз, Изнудване и Малтретиране – ТИМ, като събирателно на всички онези подходи, които навсякъде в света целят едно-едничко нещо – журналистът да бъде уплашен, спазарен и подчинен до степен или да млъкне, или да пише под диктовка.

Войната за „Алея Първа“

Това се случи преди броени дни с варненския колега Спас Спасов, който получи … “подарък” – книга, озаглавена “Изкуството на войната” с многозначително посвещение-предупреждение.

Когато говориш с мен ще мълчиш!

Спас Спасов е един от малкото журналисти, последователно разследващ “войната” за “Алея Първа”, която гражданите на Варна водят срещу хищните апетити на добре известната групировка ТИМ, наречена от сайта за разследваща журналистика Уикилийкс “новият лидер на организираната престъпност в България”.

Куриерската пратка има подател – Марин Митев – единият от съсобствениците на същата групировка. И все пак докато информацията не бъде проверена, не може да се твърди със сигурност, че това действително отговаря на истината.

Може да се каже обаче, че този акт – който и да е човекът, стоящ действително зад него – е емблематичен и издава все по-демонстративното пренебрежение към демократичните порядки от близки до властта групировки, картели и финансови магнати в една страна, която претендира, че е по заслуги член на Европейския съюз.

Историята се повтаря

България не е добро място за свободното слово

Не е случайно, че във всички класации на международните организации България е поставена на позорното последно място в същия този ЕС по свобода на словото и независимост на медиите.

Асоциацията на европейските журналисти в България вече излезе с апел към компетентните органи да разследват случая с получения от Спас Спасов “подарък”. Ако се окаже, че подателят е действително въпросният Марин Митев, ще излезе, че наблюдаваме втори опит на групировката ТИМ да накара журналистите от Варна да мълчат, когато тимаджиите говорят за “Алея Първа”.

Показателно е между другото, че до този момент няма коментар от друга съсловна организация, съюз или сдружение. Показателна е и липсата на реакция от страна на представителите на така наречения политически елит в страната.

Е да, лято е. “Елитът” е на море. А морето, както знаем, е територия на ТИМ.

Автор: Е. Барух; Редактор: А. Андреев

–––––––––––––-

АЕЖ-България е обезпокoена от натиска върху журналист от страна на икономическа групировка

7 август 2012г. (Публикация от сайта на АЕЖ – България)

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) е силно обезпокоена от натиска, на който е подложен журналистът Спас Спасов.  Настояваме компетентните органи да разследват случаяс кореспондента във Варна на изданията „Дневник”  и „Капитал”, описан от електронното издание dnevnik.bg  на 3 август.

Въпреки че посланието, получено от Спасов, не съдържа експлицитна заплаха, подтекстът е очевиден и е вън от съмнение,  че става дума именно за опит да се сплаши журналист и да бъде накаран да замълчи. Затова смятаме, че компетентните органи са длъжни да изяснят дали действителният подател е Марин Митев, съсобственик на холдинговото дружество ТИМ, и да предприемат действията, изискващи се в такива случаи по смисъла на  НПК и НК.

Това не е първият път, когато името ТИМ се свързва с  порочни практики, ограничаващаи свободата на словото. През 2009 г., представителна група варненски журналисти, в това число и кореспонденти на национални медии, разпространиха декларация, с която заявиха отказа си да отразяват граждански протести срещу застрояването на “Алея Първа” в Морската градина – проект, свързван с абревиатурата ТИМ. Въпреки общественото възмущение, което предизвика тази декларация, така и не стана ясно дали тя бе продукт на натиск, оказан върху подписалите я журналисти, или ставаше дума за самоинициатива в ущърб на обществения интерес.

Този случай, както и “подаръкът”,  получен от Спас Спасов, предизвикват сериозна загриженост за независимостта на журналистите във Варна. Силно е вероятно и върху други колеги от града да е бил оказван подобен натиск, но те да не са го обявили публично. Тъй като смятаме, че развитието на Варна и региона е не само от национално, но и от европейско значение, приканваме националните и международните медии да подпомогнат осветляването на проблемите на града чрез разследвания, обединяващи  силите на местни и външни кореспонденти, върху които е по-трудно да бъде повлияно.

–––––––––––––

„Подарък“ с подтекст

3 август 2012 (Статия от Капитал.bg)

Опит за косвен (и не до там) натиск върху кореспондента на „Капитал“ и „Дневник“ във Варна Спас Спасов

„Нима вие не знаете, какво означава думата „война“? Написана, тя се състои от два знака – „копие“ и „спри“. Така казал през 597г. пр. Хр. чуският цар на съветниците си, които го увещавали, че на мястото, на което разгромил армията на царството Дзин, трябва да се издигне кула в чест на победата.

Цитатът е част от предговора на книгата „Изкуството на войната“ (Древни китайски трактати) на Сун Дзъ. Този вторник кореспондентът на „Капитал“ и „Дневник“ във Варна Спас Спасов я получи с куриерска пратка (виж снимките).

Подател беше Марин Митев. Според официалната информация, публикувана в търговския регистър, той е съсобственик на дружеството „ТИМ“, чрез друго дружество – „ТИМ Клуб“. По-кратка пътека към яснотата за това, кой точно е изпратил книгата, няма.

„Подаръкът“ е пристигнал с бележка на първата си страница. Тя гласи следното:

„Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!“ Сун Дзъ.

Светът е малък и не се управлява от Сингапур!

М. Митев

Във Варна темите за Общия устройствен план на града, съдбата на Морската градина и проекта за застрояването на крайбрежната й част от години са сплетени в гордиев възел. Те вълнуват, раждат дебат и стават повод за обществени протести. Към такива теми „Капитал“ и „Дневник“ никога не са оставали безразлични. За това и през последните няколко години кореспондентът ни Спас Спасов публикува статии (виж карето), които търсят обясненията за противоречията около проекта „Алея Първа“, за съпротивата на немалка част от гражданите на Варна срещу него и срещу начина, по който той и в момента се реализира от „Холдинг Варна“.

Няма да издадем никаква тайна, ако кажем, че Марин Митев е свързан с дружествата „Химимпорт“ и „Холдинг Варна“.

Затова и ни е трудно да разчетем изпратеното послание другояче освен като опит за косвен (и не до там) натиск върху журналист и медии.

Отношенията между обществото и медиите нямат нищо общо нито с теорията, нито с практиката, нито с изкуството на войната. Нито пък с риториката й. Честните медии, към които настояваме, че и „Капитал“ и „Дневник“ принадлежат, водят битките си само от позициите на отговорната журналистика, на професионалната етика и обществените интереси.

–––––––––––––

Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО:

Новите технологии не гарантират свободата на словото

Спас Спасов, Вашингтон

С конференцията „Медиите на 21 век: нови граници, нови бариери“, организирана от ЮНЕСКО, в началото на месеца във Вашингтон  беше отбелязана 20 годишнина от обявяването на 3 май за Международен ден на свободата на пресата.

В рамките на събитието базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ разпространи доклада си за състоянието на свободата на пресата по света през 2010г. Според констатациите в него от включените 196 държави България е на 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“. Общата тенденция, очертана от мониторинга показва също, че  през последните пет години медийната свобода в света намалява, като основна причина за това е е потискането на медиите от т.нар. „недържавни групи“.

Ден след обявяването на доклада разговаряхме във Вашингтон с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, под чийто патронаж премина конференцията.

Каква е ролята на ЮНЕСКО като гарант за свободата на изразяване и независимостта на пресата в глобален план?

Защитата на свободата на изразяване и независимостта на пресата са една от основните отговорности в мандата на ЮНЕСКО. Това е единствената структура в рамките на ООН, пряко ангажирана със защита на свободното изразяване на мненията и независимостта на медиите. За нас това са основни човешки права, гарантиращи активността, справедливостта и устойчивостта на обществото. Точно по тази причина ЮНЕСКО е инициатор на събитията,  с които Международния ден на свободата на пресата се отбелязва всяка година на 3 май, в различни части на света, а тази година те за първи път се провеждат и във Вашингтон.

Като организация за образование, наука и култура ние имаме международна програма за развитие на комуникациите, посредством която всяка година реализираме повече от 60 проекта в различни страни. Тяхната основна цел е  да помогнат за създаването на законодателство, защитаващо свободата на словото в страните, където то липсва или има нужда от усъвършенстване. Що се  отнася до формирането, до обучението на журналисти,  ние работим с различни университети, институти и центрове, които имат опит в утвърждаването на добри практики в тази сфера.

Всяка година  ЮНЕСКО връчва и наградата на името на убития през 1993г. колублийски журналист Гилермо Кано. Това също е един повод, който ни позволява да говорим за свободата на пресата дори там, където тя липсва.

През последните 10 години повече от 500 журналисти са загубили живота си, изпълнявайки професионалните си задължения. Само през миналата година бе съобщено за 60 убити журналисти, като повечето от тях са станали жертва не на бойни действия, а на разкритията  си за случаи на корупция, различни нелегални дейности или трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Именно на тези изключително тревожни факти обърнахме внимание и в съвместната декларация в защита на свободата на словото, която подписахме заедно с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и върховния комисар по правата на човека Наванетем Пилай в рамките на конференцията във Вашингтон.

Какъв е коментарът ви за констатациите в доклада на „Фрийдъм хаус“, които касаят състоянието на свободата на медиите в България?

Съдържанието на този доклад беше огласено в рамките на конференцията, в чиято работа активно участвам и аз. Честно казано все още не съм имала достатъчно време да се запозная със съдържанието му и по тази причина не бих искала да го коментирам.

Свободата на словото изглежда все по-зависима от състоянието на икономикаата в различни краища на света. В този смисъл, какво решение виждате за проблемите, които България, а и други бивши страни от т.нар. „Съветски блок“, изпитва в тази сфера?

Аз не мисля, че има подобна тясна зависимост. Има много държави, които са доста по-бедни от България, но в които свободата на словото е гарантирана. Мога да дам за пример много от тихоокеанските островни държави или някои африкански страни, в които има доста жива преса, интересни дебати и свобода на словото. От друга страна за подобни проблеми често се говори дори тук, в Съединените щати. За това нека погледнем нещата от друг ъгъл! Мисля, че тук става дума за въпрос, който иска непрекъснато внимание.  Отстояването на свободата и независимостта на пресата са процес, който изисква непрекъснато наблюдение и усилия, изисква непрекъснат диалог, който да изяснява настъпващите промени и свързаните с тях трудности.  Това  трябва да е една постоянна амбиция в добрия смисъл на думата.

От тази гледна точка мисля, че в Източна Европа процесите не са по-различни от случващото се в която и да е друга част на света, където има дълбоки   трансформации. Като цяло аз давам пример винаги със себе си и хората от моето поколение, които не са възпитани в това да уважават и да разбират ролята на свободата на словото и на мнението в едно друго, демократично общество. За това, както по отношение на правата на човека, така и в решаването на всички други трудности Източна Европа се движи сякаш на зиг-заг. Ние се люшкаме защото все още търсим своя път, пътя към утвърждаване на ценностите, за които говорим.

Искам да обърна специално внимание и на факта, че свободата на пресата е изключително важна и за прехода към стабилност в т.нар.  постконфликтните зони на света. Именно там ние работим много активно с правителствата за превръщането на тази култура в част от националната политика. Това което виждаме е, че свободните меедии действително са гаранция за бързия напредък на страните, които приемат свободата на изразяване като ценност.  За съжаление обаче мога да дам и мнотго примери в обратната посока.

Не смятате ли, че технологичната изостаналост на част от света, може да се превърне в пречка пред изравняване на стандартите, които гарантират свободата на словото?

До известна степен е така, макар самата аз да не вярвам, че т.нар. „гражданска журналистика“ в интернет може да замести професионалната. Склонна съм да се съглася и с това, което известния американски журналист Боб Удуърд каза по време на дебата за ролята на новите медии в рамките на конференцията. А то беше, че самият факт на новите технологии в средствата за комуникация, сам по себе си не е гаранция за свободата на словото и медиите. Той дори категорична каза „не“ в отговор на въпрос по тази тема. Да, разбира се, новите технологии гарантират по-голям достъп до информация, повече възможности да се работи с тази информация. В крайна сметка обаче не това определя състоянието на свободата на мнението и информацията  в една страна.

В същото време трябва да отбележа, че през последните години се наблюдава тенденция според която репортерите за онлайн издания по-често попадат в затвора от колкото колегите си, работещи за т.нар. традиционни медии.

Публикация на същото интервю във в. Дневник – тук.

––––––––––––––––––––––––

“2 Western photojournalists killed in Libya,” Ben Hubbard, AP, April 21, 2011.

http://hosted.ap.org/dynamic/stories/M/ML_LIBYA_PHOTOGRAPHERS?SITE=AP&SECTION=HOME&TEMPLATE=DEFAULT

An aid ship on Thursday ferried the bodies of two Western photojournalists out of the besieged Libyan city of Misrata after they were killed and two others working alongside them were wounded while covering battles between rebels and government forces.

––––––––––––

“Did Colo. Principal Who Censored Student Newspaper Plagiarize?,” Adam Goldstein, Huffington Post, April 21, 2011.

http://www.huffingtonpost.com/adam-goldstein/colorado-principal-newspaper-plagiarize_b_851235.html

On May 3, Washington, D.C. will host World Press Freedom Day, an event designed to draw attention to the state of press freedom in the United States and around the world. Last week, the Student Press Law Center (and dozens of other organizations) published an open letter to President Obama asking his administration to take a stand in support of student press freedom.

–––––––––

“Documentary maker Tim Hetherington and photographer Chris Hondros killed,” Xan Rice in Misrata and Josh Halliday, The Guardian, April 20, 2011.

http://www.guardian.co.uk/media/2011/apr/20/libya-killed-hetherington-restrepo

Two leading photojournalists have been killed covering escalating violence in Misrata, and two other western photographers working with them were injured. Oscar-nominated British documentary-maker Tim Hetherington, 40, co-creator of the Sundance-winning documentary Restrepo, was killed covering fighting between Muammar Gaddafi’s forces and the opposition.

––––––––––––––

„Capturing the Arab Awakening“ – Al Jazeera’s Tony Burman,” Newswire, April 20, 2011.

http://www.newswire.ca/en/releases/archive/April2011/20/c5464.html

Canadian journalist Tony Burman will describe the challenges facing media outlets, including his own Al-Jazeera English (AJE) network, in capturing the revolutionary events of the „Arab Awakening“ at the 13th annual Canadian World Press Freedom Awards luncheon in Ottawa, May 3, World Press Freedom Day. Mr. Burman is now based in Washington as the head of strategy for the Americas for the Qatar-based Al Jazeera’s television network. Burman says that many TV sets in the White House, State Department, and the Pentagon were fixated on AJE’s coverage of the uprisings in Tunisia, Egypt, Libya and elsewhere – receiving widespread praise in U.S. media circles. The former editor-in-chief of CBC News guided AJE’s growth in North America, including its launch on every major cable and satellite platform in Canada, with the worldwide audience reaching 220 million households.

––––––––––

“World Press Freedom Day Lecture,” Kelly PR, April 20, 2011.

http://www.pkellypr.com/blog/2011/0420/world-press-freedom-day-lecture/

Lal Wickrematunge’s brother, Lasantha, has been named as a “Hero of Press Freedom” by the International Press Institute following his murder by unknown assailants in 2009 when he was managing editor of The Sunday Leader, a Sri Lankan newspaper.

The Press Council of Ireland, in association with Ireland Aid, has arranged a free public lecture by Lal Wickrematunge to mark World Press Freedom Day on Tuesday 3 May 2011.

–––––––––––

“Democratic abuses in Azerbaijan,” The Guardian, April 20, 2011.

http://www.guardian.co.uk/world/2011/apr/20/democratic-abuses-in-azerbaijan

Fatullayev’s case symbolises the rapid deterioration of media freedom in the country. Imprisoned even after a European court ruling in his favour, his continued persecution reveals a government unwilling to tolerate criticism. For journalists, civil activists and those using social networks to organise protests, the situation is becoming increasingly dangerous, with a spate of arrests and attacks in recent weeks. Human rights organisations have also faced closure. In the runup to World Press Freedom Day on 3 May, it is vital that the international community takes notice of the situation in Azerbaijan.

–––––––––––

“Jose Pavia, press freedom champion, dies at 72,” CPJ, April 20, 2011.

http://cpj.org/blog/2011/04/jose-pavia-press-freedom-champion-dies-at-72.php

Jose Pavia, a veteran journalist and tireless press freedom advocate, died on April 18 in the Philippines. Pavia, known simply as „JLP“ among his friends and journalist colleagues, was a key partner in CPJ’s Global Campaign Against Impunity. He was 72 and had been battling cancer.

–––––––––––––––

“U.S. Funds Help Democracy Activists Evade Internet Crackdowns,” Nicole Gaouette and Brendan Greeley, Bloomberg, April 20, 2011.

http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=washingtonstory&sid=a6JY61CYHCwg The U.S. State Department is set to announce $28 million in grants to help Internet activists, particularly in countries where the governments restrict e-mail and social networks such as those offered by Facebook Inc., Twitter Inc. and Google Inc. The program, which has drawn Republican criticism and budget cuts, has produced software that is spreading widely in Iran and Syria, helping pro-democracy activists avoid detection, said Dan Baer, deputy assistant secretary of state for democracy, human rights and labor.

––––––––––––––-

“Unprecedented attacks on media amid popular unrest,” Reuters, April 20, 2011.http://www.reuters.com/article/2011/04/20/media-mideast-idUSN209944420110420

Suppression of journalists amid popular uprisings in the Middle East and North Africa has been unprecedented, experts say, with more than 500 attacks – some of them deadly – documented by a media rights watchdog. While the Committee to Protect Journalists said press freedom has improved in Egypt and Tunisia since protesters ousted the presidents of both countries this year, it described the situation as only graduating from „horrendous to bad.“

–––––––––––––––

‘LA Times’ Story Wins Pulitzer, Community Applause,” David Folkenflik, NPR, April 19, 2011.

http://www.npr.org/2011/04/19/135533137/-la-times-story-wins-pulitzer-community-applause

The Los Angeles Times won two Pulitizer Prizes Monday. One was for its exposure of deep-seated corruption in the poor city of Bell, Calif. Reporters Jeff Gottlieb and Ruben Vives investigated how much city officials in Bell made. The city manager there was making $1.5 million

“Ecuador press freedom threat,” Roy Greenslade, The Guardian, April 19, 2011.

http://www.guardian.co.uk/media/greenslade/2011/apr/19/press-freedom-ecuador

The people of Ecuador are being asked to vote in a referendum on whether the country should have a media regulator that journalists fear will inhibit freedom of expression. The New York-based press freedom watchdog, the Committee to Protect Journalists, has written to Ecuador’s president, Rafael Correa, to register its concern.

––––––––––––––-

“Journalists still harassed despite progress with democracy,” Reporters Without Borders, April 19, 2011.

http://en.rsf.org/turkey-turkey-remains-a-dangerous-country-19-04-2011,40047.html

The organisation went to Istanbul from 13-19 April to investigate recent arrests and detention of journalists and to review the state of press freedom in the country. Reporters Without Borders met journalists of all kinds, independent reporters, lawyers for journalists facing court proceedings, members of professional bodies, as well as leading figures from civil society currently campaigning for press freedom. The organisation’s representatives also met with the family and legal representatives of Ahmet Sik, who has been imprisoned since 3 March 2011, and of Hrant Dink, who was murdered on 19 January 2007.

–––––––––––––

“Al Jazeera English launches new social media show,” Andy Sennitt, Media Network, April 19, 2011.

http://blogs.rnw.nl/medianetwork/al-jazeera-launches-new-social-media-show

Al Jazeera English has announced the launch of The Stream, a social media show which is premiering online at Stream.aljazeera.com. The daily programme is the first of its kind, acting as an aggregator of online sources and discussions, seeking out unheard voices and new perspectives from people around the world and presenting untold angles related to the most compelling stories of the day.

––––––––––––-

“China Makes Global Media Push, But Skeptics Abound,” Andy Yee, PBS, April 19, 2011.

http://www.pbs.org/mediashift/2011/04/china-makes-global-media-push-but-skeptics-abound109.html

In recent years, China has been actively projecting a new international image as a responsible and peaceful global player. China is learning the tools of soft power to gain a better reputation abroad. Confucius Institutes – non-profit public institutions aimed at spreading Chinese language and culture internationally – are mushrooming. Another key part of the strategy is the spreading of Chinese media abroad.

–––––––––––––––

“Ahead of election, cyberattacks cripple online media,” CPJ, April 19, 2011.

http://www.cpj.org/2011/04/ahead-of-election-cyberattacks-cripple-online-medi.php

The Committee to Protect Journalists is concerned by cyberattacks against three news and commentary sites that preceded Saturday’s important election in Malaysia’s Sarawak state, on the island of Borneo. The country’s main news portal Malaysiakini, Sarawak Report, and the Malay and English versions of the opposition Harakahdaily website all reported similar attacks. Nobody has taken responsibility for them.

––––––––––––––

“Ugandan media censored over Walk to Work protests,” Edward Echwalu, CPJ, April 19, 2011.

http://www.cpj.org/blog/2011/04/ugandan-media-censored-over-walk-to-work-protests.php
Freedom of the press in Uganda hit a new low late last week when the government, in response to a decision by opposition figures to demonstrate against the escalating price of food and fuel by walking to work, bannedlive coverage of the protests and issued a directive to Internet providers to block two popular social websites for 24 hours.

–––––––––––––

“Turkey should list number of jailed journalists,” Yonca Poyraz Doğan, Sunday’s Zaman, April 19, 2011‎.

http://www.sundayszaman.com/sunday/newsDetail_getNewsById.action?newsId=241526

Representatives from a France-based reporters’ organization yesterday in İstanbul voiced their concerns that, while there are too many journalists in prison in Turkey, the government does not provide a comprehensive list regarding the number of jailed journalists.  Bihr pointed out that Turkey ranks 138th in the press freedom index this year, as there are about 2000 cases against journalists, including Büşra Erdal and İsmail Saymaz, who face a record number of cases, mostly due to their disclosure of information regarding ongoing cases.

––––––––––-

“A report on hypocrisy,” The Shield, April 19, 2011.

http://www.usishield.com/index.php?option=com_content&view=article&id=475:a-report-on-hypocrisy-&catid=39:opinion&Itemid=69

United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization (UNESCO) hosts its annual World Press Freedom Day May 3. For the first time since U.N. General Assembly recognized the day in 1993, this will take place in the United States.

The “holiday” focuses on the worldwide abuses committed against the journalists, editors and publishers informing their communities. Abuses such as censorship, prison sentences and even execution fall on those reporting the news.

–––––––––––

“World Press Freedom Day 2011,” Student Press Law Center, April 19, 2011.

http://www.splc.org/wpfd/

On May 3, the eyes of the world will focus on Washington, D.C., for World Press Freedom Day – a celebration designated by UNESCO in 1993 to draw public attention to the obstacles faced by journalists in gathering and distributing the vital information necessary for an informed public. This is the first time World Press Freedom Day will have been commemorated on U.S. soil. Because it is America’s first-ever World Press Freedom Day, it’s the right time to take stock of the state of America’s own press freedoms – and where those freedoms fall short and are in need of improvement to realize the full promise of the First Amendment.

–––––––––––

“Head of UN agency defending press freedom deplores killings in Brazil and Iraq,” UN News Centre, April 18, 2011.

http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=38134&Cr=journalist&Cr1=

The head of the United Nations agency defending press freedom today condemned the recent murders of media professionals in Brazil and Iraq, stressing that these crimes must not go unpunished. Brazilian radio and television journalist Luciano Leitão Pedrosa was known for his critical coverage of local authorities and criminal groups and allegedly received frequent threats. The 46-year-old presented the Ação e Cidadania (Action and Citizenship) programme on TV Vitória, and also reported for the FM radio station Metropolitana.

––––––––––––-

“Rousseff Praise Brightens Outlook for Brazilian FOI Bill,” Greg Michener, Freedom Info, April 18, 2011.

http://www.freedominfo.org/2011/04/rousseff-praise-brightens-outlook-for-brazilian-foi-bill/

The timing of the announcement coincides with U.S. President Barack Obama’s recent visit and an invitation to join an ‘Open Government Partnership,’ an effort that will include more than 70 countries. The Open Government Partnership was established last year with India’s Prime Minister Dr. Manmohan Singh and is expected to be announced at the opening of the United Nations in September of this year. President Rousseff has set May 3^rd, World Press Freedom Day, as the target date for enactment. At just over two weeks from now, this appears to be an excessively ambitious time horizon—barring some creative legislative maneuvering.

––––––––––-

“Iran: Political Prisoners Urge UN To Send Special Rapporteur,” Eurasia Review, April 17, 2011.

http://www.eurasiareview.com/iran-political-prisoners-urge-un-to-send-special-rapporteur-17042011/

The prisoners also called for an urgent investigation into their mistreatment at the hands of prison officials, adding that if the “prevailing conditions in society and the pressures on us and our families do not undergo a significant change,” they shall “continue [their] peaceful protest with the slogan ‘No to dictatorship’.” In their letter, the inmates on hunger strike state their intention to begin hunger strikes on days such as International Workers’ Day, Iran’s Teacher’s day and World Press Freedom Day. The first day of strike will last for two days and will commence on Sunday 17 April.

––––––––––––––

“Phone-hacking swamps the debate over press freedom – and responsibility,” The Guardian, April 17, 2011.

http://www.guardian.co.uk/media/2011/apr/17/phone-tapping-news-of-the-world

The trouble with so much phone-hacking murk is that ordinary standards of press-freedom behaviour get lost in the dirty washing. Take the Guardian report last week that, early in 2004, a Home Office warrant allowed Scotland Yard to bug the phone of Rebekah Brooks as part of an anti-corruption investigation of the News of the World.

––––––––––––-

“Nigeria: Presidential Election Being Held As Attacks On Media Increase,” All Africa, April 16, 2011.

http://allafrica.com/stories/201104170041.html

Reporters Without Borders has recorded more than 30 attacks on media freedom so far this year, despite reforms and the promises of outgoing President Goodluck Jonathan to ensure the free flow of news during the campaign for the 9 April parliamentary elections and today’s presidential election.Nigeria has one of the poorest media freedom ratings in Africa and is 145th out of 178 countries in the 2010 Reporters Without Borders worldwide Press Freedom Index. It is a dangerous place for journalists to work.

–––––––––––––––

“An Open Letter to President Obama About World Press Freedom Day,” SPLC, April 15, 2011.

http://www.splc.org/wpfd/wpfd_ad.pdf

––––––––––––-

“Neglecting lessons learned from Daniel Pearl,”Frank Smyth, The Hill, April 15, 2011.

http://thehill.com/blogs/congress-blog/politics/156355-neglecting-lessons-learned-from-daniel-pearl

The Daniel Pearl Freedom of the Press Act was signed into law by President Barack Obama in May 2010 and it requires Foggy Bottom to deepen its reporting on press freedom conditions worldwide. Introduced two years ago by Reps. Adam Schiff (D-Calif.) and Mike Pence (R-Ind.), the original legislation called for a separate press freedom report to congress. But legislators in both chambers later agreed to allow the requirements for more press freedom reporting to be incorporated into the State Department’s annual Country Reports on Human Rights.

–––––––––––––––

“Veteran Liberian press freedom fighter dies,” Robert Mahoney, CPJ, April 15, 2011.

http://www.cpj.org/blog/2011/04/veteran-liberian-press-freedom-fighter-dies.php

Peabody was a staunch defender of press freedom and saw the inside of a prison cell several times for his work. After being released from jail in 1964 he immediately set up the Press Union of Liberia, the first organization founded to protect journalists in the West African country. Last year, the union honored Peabody and named the conference room in its headquarters for him. That was just one the many accolades given over a 50-year career, which including running national newspapers and working as the Liberia correspondent for Reuters news agency from the early 1960s.

–––––––––––––––

“Sanctions for Malaysian Press Union Boss,” Asia Sentinel, April 15, 2011.

http://www.asiasentinel.com/index.php?option=com_content&task=view&id=3132&Itemid=199

Malaysian National Union of Journalists President Hata Wahari has been found guilty of eight charges filed against him by his employer, Utusan Melayu Bhd, at the conclusion of a domestic inquiry.

–––––––––––––––

“America’s Leading Journalism, Free-Speech Groups Urge Student-Rights Focus for World Press Freedom Day 2011,” Student Press Law Center, April 15, 2011

http://www.editorandpublisher.com/Departments/Newsroom/americas-leading-journalism-freespeech-groups-urge-studentrights-focus-for-world-press-freedom-day-2011-64814-.aspx

The Student Press Law Center („SPLC“) and 38 of the nation’s leading journalism and free-speech organizations joined forces today to call upon the Obama administration to use the May 3 celebration of World Press Freedom Day in Washington, D.C., to assert a global leadership role in liberating student journalists from censorship. The organizations sent a joint letter to President Obama and Secretary of State Clinton today – published in a half-page advertisement in today’s The Washington Post – that urges the administration to make the First Amendment rights of student journalists a priority in order to maintain the United States’ credibility as a beacon of free expression rights.

––––––––––-

“SPLC Open Letter to Obama: What World Press Freedom Day 2011 Can Mean for Students’ Rights,” The Moral Liberal, April 15, 2011

http://www.themoralliberal.com/2011/04/15/splc-open-letter-to-obama-what-world-press-freedom-day-2011-can-mean-for-students-rights/

May 3, 2011, kicks off the first-ever U.S.-hosted World Press Freedom Day, an event established in 1993 to commemorate the underlying principles of press freedom and draw attention to the frequent hurdles journalists face to keep the public informed. In anticipation of the event, the Student Press Law Center (SPLC), one of our frequent allies in defending free speech on campus, has issued an open letter to President Obama that appears in The Washington Post today as a half-page advertisement (page A21).

–––––––––––

“Save VOA Broadcasting to China,” The Foundry, April 15, 2011.

http://blog.heritage.org/?p=57233

Last week, the Foreign Affairs Subcommittee on Oversight and Investigations under Representative Dana Rohrabacher (R–CA), asked, “Is America’s Overseas Broadcasting Undermining our National Interest and the Fight against Tyrannical Regimes?” If you ask the reporters and editors of the VOA’s Chinese service, who are on the cutting block, they would probably answer, “Yes.” Reporters and editors there are deeply distressed over having their work of decades summarily chopped. Interestingly, at a time when the U.S. government is preparing to launch World Press Freedom Day on May 3, VOA itself did not cover the Rohrabacher hearings. (Radio Free Europe/Radio Liberty—which is also a U.S. government broadcaster—did, though, in very fair and balanced fashion.)

––––––––––-

“South East European EBU members meet in Istanbul,” Media Network (blog), April 15, 2011.

http://blogs.rnw.nl/medianetwork/south-east-european-ebu-members-meet-in-istanbul

European Broadcasting Union (EBU) members from South East Europe met this week in Istanbul to discuss regional cooperation. Topics on the agenda included the digitalization of archives, coproductions and developments in new media.  Hosted by Turkish Radio & Television Corporation (TRT), it was the second high-level meeting of the Association of Public Service Media in South East Europe established formally last November in Novi Vinodolski, Croatia.

––––––––––––-

“Looking Forward to World Press Freedom Day 2011,” Ethiopian Review, US Department of State), April 15, 2011.

http://www.ethiopianreview.com/index/20111/80178

The United States welcomes the establishment of the World Press Freedom Day 2011 website, and hopes that individuals around the world take time to reflect upon and discuss the important role a free press has in open, democratic societies and aspirants. All of us benefit from the incredible sacrifices journalists and citizen reporters make in the quest for freedom of expression.

–––––––––––

“World Press Freedom Day letter,” jeasprc.org, April 15.

http://www.jeasprc.org/world-press-freedom-day-letter-includes-scholastic-media/

The Washington Post today published an “open letter”to President Obama and Secretary Clinton today from the Student Press Law Center, JEA and 36 other journalism and free-speech organizations urging them to declare their support for freeing “the other half” of America’s press. Our hope is scholastic media programs will download the letter and develop Action Plans and lessons around it to show support for freedom of expression for scholastic media.

World Press Freedom Day is May 3 and is hosted in the US this year.

–––––––––––

“State has not approved ZAMEC launch – Ronnie,” Lusaka Times, April 15, 2011.

http://www.lusakatimes.com/2011/04/15/state-has-not-approved-zamec-launch-%E2%80%93-ronnie/

CHIEF Government spokesperson Ronnie Shikapwasha has said the launch of Zambia Media Council (ZAMEC) has not been approved by Government. Lieutenant-General Shikapwasha said this on April 14 after MISA Zambia held a press briefing to announce that the launch of ZAMEC will be held on World Press Freedom Day (May 3).

–––––––––––

“UPND challenges media,” Muvitv, April 15, 2011.

http://www.muvitv.com/?p=11431

UPND Vice President, Richard Kapita has challenged the media to reflect on its relations with his Party during the World Press Freedom Day commemorations on 3rd May.

In an interview with Muvi TV News in Kitwe, Mr. Kapita has claimed the UPND has suffered attacks from some sections of the media.Mr Kapita has to this effect called for balanced and fair coverage of political parties ahead of the general elections.

–––––––––––

“Freedom of expression at risk in Latin America,” Roy Greenslade, The Guardian, April 15, 2011.

http://www.guardian.co.uk/media/greenslade/2011/apr/15/freedom-of-speech-latinamerica

Freedom of expression is at risk across Latin America, with journalists being killed, kidnapped, threatened and prosecuted. And, in several countries, there is impunity for crimes against journalists. That’s the conclusion of delegates who attended the recent
mid-year meeting of the Inter American Press Association (IAPA).

–––––––––––––––-

“Turkey faces questions about free expression,” Business Week, April 14, 2011.

http://www.businessweek.com/ap/financialnews/D9MJG7VO2.htm

Journalist Ahmet Sik was preparing a book about the alleged infiltration of Islamists into the Turkish police, a sensitive theme in a nation divided over the role of religion. Now he is in jail, suspected of links to what authorities say is a secularist plot to topple the government. The arrests last month of Sik and Nedim Sener, an award-winning reporter for Milliyet newspaper, fed growing concerns about threats to press freedom in Turkey, a democracy with a mostly Muslim population that seeks membership in the European Union.

–––––––––––––––

“World Press Day to mark Launch of ZAMEC,” Zambia Chronicle, April 14, 2011.

http://zambianchronicle.com/?p=7091

MISA-Zambia Chairperson, Daniel Sikazwe has urged the media in Zambia to rise and address the challenges posed by the rapid pace of political, social and economical change that is taking place in the country. And MISA Zambia has disclosed that it will launch the Zambia Media Council (ZAMEC) during the World Press Freedom Day next month.

–––––––––––

“UNESCO Honors Iranian Journalist,” VOA, April 14, 2011.

http://www.voanews.com/policy/editorials/UNESCO-Honors-Iranian-Journalist-119866219.html

The United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO, has announced that an imprisoned Iranian journalist will be the recipient of its prestigious award dedicated to press freedom.
Ahmad Zeidabadi was chosen by an independent jury of twelve media professionals to receive this year’s UNESCO/Guillermo Cano World Press Freedom Prize. The prize, awarded to an organization or individual who makes a significant contribution on behalf of freedom of  expression in the face of danger, was named in honor of a Colombian newspaper editor killed in 1986 after publishing stories on Colombia’s murderous drug cartels.

–––––––––––––

“Looking Forward to World Press Freedom Day 2011,” Judith McHale, DipNote, April 14, 2011.

http://blogs.state.gov/index.php/site/entry/world_press_freedom_day_2011/

The United States welcomes the establishment of the World Press Freedom Day 2011 website, and hopes that individuals around the world take time to reflect upon and discuss the important role a free press has in open, democratic societies and aspirants. All of us benefit from the incredible sacrifices journalists and citizen reporters make in the quest for freedom of expression.

––––––––––––

“Facebook trying to ‘friend’ journalists,” Mark Milian, CNN, April 14, 2011. http://articles.cnn.com/2011-04-14/tech/facebook.journalists_1_facebook-social-media-twitter?_s=PM%3ATECH

Facebook is taking major steps to ensure that its News Feeds contain more actual news.

The social media giant is hiring someone to build relationships with reporters and news organizations. The new hire also will help organize journalism-focused events, the first of which will take place this month at Facebook’s headquarters in Palo Alto, California.

–––––––––––––––

“Ten Years Ago, Russia’s Independent NTV, The Talk Of The Nation, Fell Silent,” Radio Free Europe, April 14, 2011.http://www.rferl.org/content/russia_independent_ntv_fell_silent/3557594.html

In the middle of the night on April 14, 2001, a long-running and high-stakes Russian drama came to an end. After months of legal wrangling and political maneuvering, the popular and independent NTV television channel was swallowed up by the media holding company of the state-controlled Gazprom natural-gas giant.

––––––––––––––-

“World Press Freedom Day,” In the Jourkno (blog), April 13, 2011. http://inthejourkno.wordpress.com/2011/04/13/world-press-freedom-day/

The anniversary of world press freedom day is coming up and to continue the celebration of press freedom and to pay tribute to journalists who have lost their lives in the exercise of their profession, a public meeting is being held where reporters and media workers will tell their stories of being on the frontline. The meeting will be hosted by UNESCO who have played a leading role in the international movement to protect journalists and secure their ability to carry out work in countries afflicted by conflict.

––––––––

Интересна статия от „San Francisco Chronicle“:

Internet freedom declining as use grows

Sanja Kelly,Sarah Cookq, Monday, April 18, 2011

A young Tunisian discovering that his blog has been hacked and deleted. An Indonesian housewife suddenly facing high fines for an e-mail she sent to friends complaining about a local hospital. Millions of users in Pakistan discovering that Facebook has been shut off. These are some of the restrictions on Internet freedom that users around the world have encountered in the last two years.

Indeed, as more people use the Internet to freely communicate and obtain information, governments have ratcheted up efforts to control it. Today, more than 2 billion people have access to the Internet, a number that has more than doubled in the past five years. Deepening Internet penetration is particularly evident in the developing world, where declining subscription costs, government investments in infrastructure, and the rise of mobile technology has allowed the number of users to nearly triple since 2006.

In order to better understand the diverse, rapidly evolving threats to Internet freedom, Freedom House, a Washington, D.C., NGO that conducts research on political freedom, has undertaken an analysis – the first of its kind – of the ways in which governments in 37 key countries create obstacles to Internet access, limit digital content and violate users’ rights. What we found was that Internet freedom in a range of countries, both democratic and authoritarian, is declining. Emboldened governments and their sympathizers are increasingly using technical attacks to disrupt political activists’ online networks, eavesdrop on their communications and debilitate their websites. Such attacks were reported in at least 12 countries, ranging from China to Russia, Tunisia to Burma, Iran to Vietnam. In Belarus, at the height of controversial elections, the authorities created mirror versions of opposition websites, diverting users to the new ones, where deliberately false information on the times and locations of protests were posted. In Tunisia, in the run-up to the January 2011 uprising that drove the regime from power, the authorities regularly broke into the e-mail, Facebook and blogging accounts of opposition and human rights activists, either deleting specific material or simply collecting intelligence about their plans.

Governments around the world increasingly are establishing mechanisms to block what they deem to be undesirable information. In many cases, the restrictions apply to content involving illegal gambling, child pornography, copyright infringement or the incitement of hatred or violence. However, a large number of governments are also engaging in deliberate efforts to block access to information related to politics, social issues and human rights. In Thailand, tens of thousands of websites critical of the monarchy have been blocked. In China – in addition to blocking dissident websites – user discussions and blog postings revealing tainted-milk products, pollution or torture are deleted.

Centralized government control over a country’s connection to international Internet traffic also emerged as one significant threat to online free expression. In one-third of the states examined, authorities have exploited their control over infrastructure to limit access to politically and socially controversial content or, in extreme cases, cut off access to the Internet entirely, as Hosni Mubarak’s government did in Egypt during the height of the protests there.

Until recently, the conventional assumption has been that Internet freedom would inexorably improve, given the technology’s diffuse and open structure. But this assumption was premature. Our findings should serve as an early warning sign to defenders of free expression.

Sanja Kelly, managing editor, and Sarah Cook, assistant editor, at Freedom House produced „Freedom on the Net: A Global Assessment of Internet and Digital Media,“ a 2011 report. It will be released today at the World Affairs Council of Northern California.

Доклад на Държавният департамент на САЩ:

„Собственици на медии в България не могат да бъдат идентифицирани“

„През юни 2010г. придобиването на група медии от кръгове, свързани с политически и бизнесинтереси доведе до по-голямо монополизиране на частните медии и ограничи разнообразието на гледните точки по телевизията и в печата“. Това се твърди в годишния Доклад за спазването на човешките права в над 190 страни по света, публикуван днес на сайта на на Държавния департамент на САЩ.

В текста България е сочена като страна, гарантираща свободата на словото, но в същото време се отбелязва, че „В много от случаите действителните собственици на медиите не могат да бъдат идентифицирани“.

„Неправителствени организации съобщават, че журналисти са практикували автоцензура или са получавали пари от политически бизнес лидери, както и от организирани престъпни групи , за да прокарват позитивни материали за тях“, се казва още в доклада.

Ето текстът от доклада, касаещ свободата на словото и пресата в България в оригинал:

„a. Freedom of Speech and Press

 

The law provides for freedom of speech and of the press; however, there were reports that individuals with political and economic interests intimidated journalists. NGOs reported that journalists practiced self-censorship, or took money from political and business leaders and organized crime to plant positive stories about them.

 

Individuals criticized the government freely without reprisal. However, in rural areas offering fewer employment opportunities, individuals were more hesitant to criticize local governments.

 

Media organizations and in a few cases political parties freely published a variety of newspapers. Private television and radio stations provided a variety of news and public interest programming. However, NGOs complained that recent acquisitions of a number of media outlets by groups affiliated with business and political interests had led to a partial monopolization of the private media and limited the variety of views available in print and on television. Both print and electronic media were susceptible to economic and, to a certain degree, political influence. Although the state-owned media presented opposition views, observers believed that the law was inadequate to protect their programming independence and left these media vulnerable to government pressure.

 

In September 2008 four men severely beat and critically injured Frognews editor in chief Ognian Stefanov. Authorities suspected that Frognews was affiliated with the Web site opasnite.net, which was closed for reportedly publishing classified information. Following the incident, Frognews editors complained of multiple death threats. An investigation into Stefanov’s beating continued at year’s end.

 

Libel is punishable under the law. Usually the courts interpreted the law in a manner that favored journalistic expression. Many defamation cases were prompted by reporting about corruption or mismanagement, and the most frequent plaintiffs were government officials or other persons in public positions.

 

In 2008 the prosecution service determined that there was insufficient evidence to prosecute Volen Siderov, leader of Attack, a far-right nationalist party, for a February 2007 incident when he and a group of 50 supporters, angered by press reports about the sources of their party’s funding, broke into the offices of the 24 Hours daily and 168 Hours weekly newspapers and threatened employees.

 

In 2008 there was one suit before the ECHR alleging denial of freedom of expression.

 

Internet Freedom

 

There were no government restrictions on access to the Internet or reports that the government monitored e-mail or Internet chat rooms. Individuals and groups could engage in the peaceful expression of views via the Internet, including by e-mail. According to the International Telecommunication Union, the Internet penetration rate was an estimated 35 percent. However, many less-developed rural areas did not have the infrastructure to support Internet services.

 

In December 2008 the Supreme Administrative Court struck down a January 2008 decree that allowed security services to gather data on Internet users’ activities. The court ruled that the decree lacked limitations on the data that the services could access“.

Пълният текст на доклада – тук.

––––––––––––––

Иранецът Ахмад Зейдабади спечели тазгодишната награда „Кано“ за принос към свободата на пресата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спас Спасов, 8 април 2011г.

Иранският журналист Ахмад Зейдабади, който в момента се намира в затвор в родината си, е тазгодишния носител на награда „Гилермо Кано“, присъждана от ЮНЕСКО за принос към свободата на пресата. Новината беше обявен днес в специален пресрилийз, публикуван на сайта на организацията.

Зейдабади е бивш главен редактор на иранския вестник „Азад“ и автор на издавания в Техеран ежедневник „Хамшахари“. Той е работил за програмата, която БиБиСи излъчва на персийски език, както и за информационния сайт Rooz, поддържащ версии на персийски и английски. Зейдабади, който е професор по политически науки, е избран и за президент на най-голямата студентска организация в страната „Иран алумни асосиейшън“.

След активното си участие в обществения дебат, който последва президентските избори в Иран през 2009г., Ахмад Зейдабади получи шестгодишна присъда – лишаване от свобода, която и в момента излежава в ирански затвор.

По повод обявяването на награда, днес на сайта на Държавния департамент на Съединените щати бе публикувана и декларация на Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън. „Г-н Зедабади, както и колегите му активисти, получиха доживотна забрана да участват, както в политическия, така и в гражданския живот на страната си, пише в текста на обръщението. Наградата, която той получава днес е признание за легитимността на неговата дейност, както и за дейността на много други ирански журналисти, които в момента се намират в затвора, заради смелите си усилия в търсенето на нов път за Иран“.

Наградата „Гилермо Кано“ ще бъде символично връчена на Ахмад Зедабайди на 3 май във Вашингтон, където тази година ще бъде отбелязана двадесетата годишнина от провъзгласяването на датата като Световен ден свободата на пресата. Церемонията по връчването на наградата, присъждана от ЮНЕСКО, ще се състои в последния ден на конференцията „Нови медии, нови хоризонти, нови бариери“, с която в американската столица ще бъде отбелязан 3 май.

Наградата, присъждана от ЮНЕСКО, е учредена през 1997г. в памет на колумбийския журналист Гилермо Кано Исаза, главен редактор на вестник „Ел еспектадор“ (El Espectador ). Той е застрелян от двама наемни убийци пред сградата, в която се намира редакцията на вестника, на 17 декември 1986г. Причина за екзекуцията на Кано става серия от публикации, в които вестника, който той ръководи, разкрива схемите на зависимост между висшите политически кръгове и наркомафията в Колумбия. Две години след убийството на Гилирмо Кано сградата на „Ел еспектадор“ е разрушена при бомбен атентат.

От „Дневник“

Ето и оригиналния текст на декларацията на държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, разпространена по повод обявяването на наградата:

---