-
- Медийната и дигитална свобода, медийната грамотност са приоритет за Съединените щати и партньоирите им.
- Една от четирите бойни групи на НАТО в Черно море е в България.
- Непосредствено предизвикателство пред Съединените щати е Черно море да бъде отворено за търговия и транспорт на зърнени храни от Украйна.
- Израел трябва да се опитат да предотвратят колкото се може повече цивилни жертви.
Елизабет Алън е заместник-държавен секретар на Съединените щати по публична дипломация и обществени въпроси. Тя има дългогодишен опит в сферата на комуникационните стратегии и връзките с обществеността. Алън е била заместник-помощник на президента Барак Обама и заместник-директор по комуникациите на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън. По време на работата си в Белия дом тя е управлявала комуникационното планиране на президента, вътрешната, външната и законодателната информационни стратегии.Алън беше на посещение в България на 30 и 31 октомври заразговори с българското правителство по двустранни въпроси и проблема с дезинформацията., а във Варна се срещна с командването на Военноморските сили и посети Морския координационен център на НАТО.
С Елизабет Алън разговаряме за руската пропаганда и дезинформация като заплаха за националната сигурност, опитите на Кремъл да установи хегемония в Черно море и Стратегическият диалог България – САЩ.
Засега изглежда, че Путин доста успешно използва медийната свобода на западния свят, за да разпространява пропагандата си. България е наводнена от наратива на Кремъл, но негови жертви изненадващо станаха дори страни като Унгария и Словакия. Европейската комисия обяви платформата на Илон Мъск Х за „за най-мощното средство за разпространение на руски лъжи и пропаганда“. Губи ли Западът войната с руската пропаганда? Как трябва да изглежда „контраофанзивата“ срещу нея?
– Този въпрос наистина е наш приоритет. И мисля, че на хората трябва да им е ясно, че противодействието на дезинформацията и пропагандата по целия свят, особено, на идващите от Русия, е въпрос на национална сигурност. Така че, това наистина се е превърнало в приоритет за правителството на Съединените щати и по-специално за Държавния департамент, както и за нашия екип по публична дипломация. Ние знаем, че имаме да свършим още работа по оздравяването на информационното пространство и по обезкуражаването и противодействието на чуждестранното злонамерено влияние, част от което е и дезинформацията.
Някои от нещата, които правим във връзка с вашия въпрос за така наречената „контраофанзива“:
На първо място, когато става въпрос за дезинформация, ние сме длъжни, особено като правителства – правителството на Съединените щати, правителството на България (ние правим това с партньори и международни институции по целия свят), да идентифицираме и критикуваме, когато става въпрос за злонамерено влияние от страна на Русия, Китай или недържавни структури. Ние трябва да включим всичко това в нашия политически дневен ред като нещо, което заслужава анализ, заслужава да бъде идентифицирано, посочено и в крайна сметка възпрепятствано.
Но освен всичко това ние наистина трябва да работим, за да направим информационно пространство по-здравословно. И едно от нещата, върху които наистина сме се фокусирали, е да обединим дългогодишните си усилия за постигане на цели като медийната и дигитална свобода, медийната грамотност.
Трябва да признаем, че превръщането на информационното пространство в по-здравословно място и създаването на по-голяма устойчивост сред самата аудитория ще бъде от решаващо значение за успеха на дългосрочните ни усилия за противодействие на дезинформацията.
Знаем, че в много отношения няма да можем да контролираме съдържанието и разпространението на този тип дезинформация, но можем да свършим доста работа за повишаване на устойчивостта на аудиторията към дезинформацията.
Една от основните опорни точки на руската пропаганда е, че ограничаването на прокремълската гледна точка всъщност е удар срещу свободата на изразяване и свободата на печата – основни ценности на западната демокрация. За съжаление много хора вярват, че това е така. Как свободата на словото и медиите могат да бъдат ясно разграничени от злоупотребата с тях?
– Нека кажа, че всеки път, когато Владимир Путин говори за свободата на словото или свободата на изразяване, това е доста голяма ирония, като се има предвид как руските медии се контролират от държавата. Или като се има предвид с каква последователност Путин и Кремъл заглушават инакомислието и независимите гласове. Така че вижте, разбира се, това е приоритет за Съединените щати и всички наши съюзнически нации.
Приоритет и на НАТО е да подкрепя независимите медии по целия свят. Като даваме възможност за развитие на независими и разследващи медии – това са начините да направим самото информационно пространство по-истинско и по-здравословно.
Задължение на Съединените щати и нашите съюзници е да представят както проактивна визия, така и проактивна политическа програма в тази сфера. Хората искат да знаят „за“ какво сме, а не само „против“ какво сме. И от нас зависи да разработим програми и да дадем приоритет на политиката, като осигурим възможност за развитието на независими медии, което със сигурност правим тук, на Балканите и по целия свят.
Русия агресивно отстоява плановете си за хегемония в Черно море. Самолети Су-31 с комплекси „Кинжал“ вече патрулират над акваторията му. Русия унищожи украинската пристанищна инфраструктура за износ на зърно, а с непрекъснато удължавани учения, на практика блокира превоза му през Румънски и Български териториални води. На този фон, от трите страни членки на НАТО с излаз на Черно море, единствено Турция има потенциала да се противопостави на руската хегемония. Как може да бъде преодолян този дисбаланс?
– Мисля, че духът на този въпрос е точно в това, заради което съм тук, във Варна. Честно казано, за мен и за екипа ни във Вашингтон беше много важно да посетим България, но и по-специално не само София, а и Варна, защото Съединените щати са абсолютно ангажирани и инвестират в един сигурен, проспериращ и взаимосвързан Черноморски регион. А въпросът за взаимната свързаност е наистина важен, нали?
Черно море е важно не само за съюзниците от НАТО, Румъния, България и Турция, но и за останалата част от света, която разчита на свободното движение на стоки и храни в този район, защото е от решаващо значение за него. Така че на въпроса ви:
Първо, мисля, че е наистина важно да се прави разлика между режима в Русия – Путин и Кремъл и руския народ. Така че, когато говорим за това, което Русия прави в Черно море, трябва да сме съвсем наясно, че го прави именно Путин. Имайки предвид неговата агресия, както в Украйна, така и в региона, имайки предвид неговите принудителните мерки, които налага в региона, Съединените щати застават заедно с нашите съюзници от НАТО и всъщност правят немалко, за да укрепят този регион.
Нека започнем със сигурността. Прекарах предиобеда тук (31 октомври, бел. ред.) с българските Военноморски сили. За мен беше голяма чест да бъда информиран от тях, да разговарям с тях за това как Съединените щати си партнират с България, с Румъния и Турция в региона. Успях да посетя корабите и плавателните съдове, Морския координационен център (на НАТО). Убедих се „от първа ръка“ до каква степен нашето партньорство е приведено в действие.
Така че, за хората е важно да знаят, че Съединените щати са помогнали на НАТО да създаде четири бойни групи в Черноморския регион, включително една тук, в България, където нашият партньор и съюзник Италия също помага на българските въоръжени сили да укрепят тази бойначе група.
Съединените щати предоставиха над 380 млн. долара военна помощ специално за справяне с предизвикателствата пред сигурността в Черно море. Знаем, че България купи и шест самолета F-16, за да засили присъствието си в този регион пред лицето на руската агресия. Но също така смятам, че е важно да се каже, че отделно от всичко, което правим по отношение на помощта за повече сигурност, „здравето“ на Черноморския регион зависи в голяма степен и от създаването на условия за развитие на икономиката, енергетиката и връзките между хората, които са толкова важни, нали?
Така че, много от нашите инвестиции, са насочени и към енергетиката, транспорта на енергия, свободното движение на стоки и храни, за да сме сигурни, че не изостряме и без това много тежкия проблем с продоволствената несигурност по света, причинена от Путин.
Разбира се, част от причините, поради които съм тук, в България, е да се съсредоточа върху, връзките между хората от всички съюзнически нации тук. Укрепването на тези връзки води само до укрепване на отношенията между нашите страни.
По време на втората сесия на Стратегическия диалог България – САЩ на 25 септември във Вашингтон принципно беше договорено сътрудничество в сфери като сигурността и отбраната, подкрепата за Украйна, икономиката и енергетиката, защитата на демокрацията и върховенството на закона. И разбира се, включването на България в програмата на САЩ за безвизови пътувания. Какъв е хоризонтът за превръщането на договореностите от стратегическия диалог в стратегически действия?
– Присъствах на стратегическия диалог във Вашингтон през септември и подписах Меморандума за разбирателство заедно с външния министър Габриел.
Едно от нещата, които направихме като част от този стратегически диалог между Съединените щати и България, беше подписването на Меморандум за разбирателство конкретно за противодействие на дезинформацията и чуждото злонамерено влияние, което се отнася до това, за което питахте по-рано. И така, посещението ми тук, и по-специално срещите ми с министър-председателя и външния министър в София през последните няколко дни, бяха точно за това, което питате, а именно – как да продължим напред.
Говорихме и за план за изпълнение на набелязаните задачи, за да гарантираме, че духът на Меморандума за разбирателство и съвместният ни ангажимент за противодействие на дезинформацията ще се реализират.
Говорихме и за програмата за безвизово пътуване. Това е нещо, за което много искаме да видим как България изпълнява задълженията си и знам, че вие работите активно и усилено в тази посока. Ние се радваме, че сме ваши партньори, за да ви помогнем да постигнете тази цел.
Използвам една препратка към научната фантастика на Хърбърт Уелс – войната на Русия в Украйна е „война на световете“. Буквално до 23 февруари м.г. никой не вярваше, че подобна война е възможна – в Европа, в 21 век. Колко дълго може да продължи тази война? Може ли да обхване съседни страни? Какви компромиси могат да бъдат направени и от кого, за да бъде тя прекратена?
– Нека кажа следното.: Нахлуването на Русия в Украйна беше грубо нарушение на международните норми и очаквания. И абсолютно всяка заплаха за териториалния суверенитет на Украйна е заплаха за териториалния суверенитет на когото и да било.
Част от причините, поради които Съединените щати много държаха да се противопоставят на руската агресия е именно заплахата за всяка една суверенна държава и бихме ли позволили това да се превърне в нормално поведение.
Очевидно не разполагам с кристална топка, за да кажа докъде ще стигне тази война. Но мисля, че това, което можете да видите е силата на алианса на НАТО изправена срещу руската агресия в Украйна. Както, разбира се, и на нашите партньори от Индо-Тихоокеанския регион – Япония, Корея. Мисля, че наистина е забележително, че освен от съюзниците в НАТО, имаше много силна проява на солидарност и подкрепа от целия свят. Това само показва, че подобни действия няма да бъдат толерирани.
И така, докато мислим в каква посока може да се развие ситуацията, в момента се фокусираме върху снабдяването на Украйна с всичко, от което се нуждае, за да има най-силна позиция на бойното поле, но и да има най-силна позиция на масата за преговори и по време на дискусиите, които, знаете, могат да предотвратят някакви следващи стъпки от страна на Русия.
Освен на същинския, военен фронт в Украйна, Русия вече воюва и на икономическия – зърното стана новото оръжие във войната на Путин, стана средство за хибридни атаки, дори в Полша. А това е нов опит за разделение на Европейския съюз. Какво е решението на тази криза, което вероятно ще трябва да бъде намерено преди края на войната?
– Очевидно е, че глобалната продоволствена несигурност и гладът, причинени от действията на Русия в Черно море, са огромен външнополитически приоритет за Съединените щати и нашите съюзници. Това, което трябва да направим по този въпрос е онова, за което вече говорихме – да се уверим, че Черно море е отворено за търговия и транспорт, да се уверим, че особено зърнените храни и храните от Украйна въобще, стигат до други части на света. Това е нашето непосредствено предизвикателство.
Но също така мисля, че това е момент, в който ние поставихме продоволствената сигурност като политически приоритет. Тя също изисква инвестиции в устойчиво земеделие, в политиките за околната среда и селскостопанската, във възможността за вземане на оперативни решения в целия свят. Така, както сме съсредоточени върху това да гарантираме, че Черно море може да остане отворено за търговия и транспорт, така работим и с държави по целия свят, особено в глобалния юг – в части от Африка и Югоизточна Азия, които са особено засегнати от кризата с продоволствената сигурност. Те трябва да направят собствените си вериги за доставка на храни и веригите за производство на храни по-стабилни и по-успешни.
По всичко изглежда, че Русия възпламени Ивицата Газа, за да открие „втори фронт“ на Съединените щати и Европа заради подкрепа им за Украйна. Веднага след това от Пекин Путин покани Джо Байдън на чай с блини в Москва. Накъде от тук нататък в Близкия изток и Украйна?
– Това, което се случва в момента в Близкия изток, е изцяло резултат от ужасяваща терористична атака на Хамас в Израел. И именно действията на Хамас, опитващи се да унищожат съседна демокрация, ни доведоха до тук, където се намираме в момента. И както каза президентът (Джо Байдън, бел. ред.), макар че, разбира се, това не е едно и също нещо, доколкото хората правят паралел между Русия и Хамас, всяка от тях се опитва да унищожи съседна демократична държава.
Сега Съединените щати и нашите съюзници са съсредоточени върху две неща в ивицата Газа, и в Израел. Първо, да подкрепят Израел и правото му да се защитава и да се уверят, че Израел има всичко необходимо, за да се защитава.
Но също така да бъде много ясно, че начинът, по който Израел се защитава, е наистина важен. Те трябва да се опитат да предотвратят колкото се може повече цивилни жертви, за да стане ясно, че животът на цивилните, независимо от техния произход, трябва да бъде запазен. В момента се полагат огромни усилия за това.
Ние сме изключително съсредоточени върху доставянето на хуманитарна помощ в Газа. За това работим, както със съюзниците си в региона, така и с израелците. Искам ясно да заявя, че трябва да дадем приоритет на доставката на хуманитарна помощ в ивицата Газа.