Камий Гран е помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната. От 2008 г. до 2016 г. той е бил директор на Fondation pour la recherche stratégique – водещият френски мозъчен тръст за отбрана и сигурност. Заемал е ръководни длъжности във френските министерства на външните работи и отбраната.
„Дневник“ разговаря с него при откриването на тренировъчния център на Многонационалната програма за подготовка на авиацията за специални операции на НАТО (MSAP) край хърватския град Задар на 11 декември т.г.
– Развитието на иновациите и използването на високи технологии винаги са били приоритет в отбранителната сфера. Какви са краткосрочните планове на НАТО за инвестиции в тези области?
– Иновациите бяха основната ни задача през изтичащата година. За нас вече е ясно, че съюзниците трябва да инвестират все повече в нови технологии. За да улесним този процес, проведохме няколко срещи с екипа, който се занимава с иновациите, за да дадем нов импулс на работата си в тази сфера.
Това, което направихме, беше да очертаем широката карта на технологиите, за чиято разработка смятаме, че е важно да обедним усилията си. Но от гледна точка на практиката има две или три области, в които вече сме концентрирали усилията си.
Първата, нека я нарека „леката“ част от задачите, е споделянето на опит между съюзниците в алианса по отношение на нуждите им от иновации. Това са срещи, ръководени от шефовете на специализираните агенции на алианса, които работят в сферата на иновациите и политиките за развитие на въоръженията. Интересното в случая е, че до неотдавна работата в тази сфера беше част от т.нар. силовата игра. Това беше така, защото в разработването на нови военноприложими технологии трябваше да се инвестират много средства от бюджетите за отбрана на отделните страни членки. Сега реалността е друга – огромната част от иновациите и високите технологии се раждат в компании от невоенния сектор. Те са наистина пълни с идеи и трупат все повече опит. А това дава възможност и на по-малките партньори в НАТО, които имат развит кибер сектор, да бъдат равностойни участници в разговора за иновациите наред с големи участници в алианса като Съединените щати.
– По какъв начин НАТО сътрудничи с невоенния бизнес сектор?
– Да, това е втората – по-трудна част от задачата.Тя е свързана с отговора на въпроса как да стигнем до всички тези компании, които на пръв поглед нямат нищо общо с целите на НАТО или отбранителните функции на алианса, но имат сериозен опит в сферата на иновациите? Точно в тази посока насочваме усилията си сега.
Така например на индустриалния форум на НАТО, който преди месец се състоя във Вашингтон, бяха поканени големи играчи в сферата на отбранителната индустрия като „Боинг“, „Еърбъс“, „Локхийд“ и др., но и технологични компании извън този сектор, които със сигурност имат с какво да участват в разговора за иновациите от гледна точка на стратегическите цели на алианса. Много от тях са изключително ценни с експертизата си в сектори, които не са традиционно свързани с военната сфера. Разговорът беше изключително интересен, защото ние можем да научим от тях много за начина, по който правят бизнес.
Така например експертизата на DHL за работа с логистиката е изключително ценна. И макар че нямат нищо общо с армията, разговорите с тях или с Amazon са много интересни. Разбира се, тези контакти не означават, че ние ще потърсим помощта на DHL, за да доставим муниции в Афганистан, да речем. Но със сигурност контактът с тези компании може да ни позволи по-добре и ефективно да организираме и управляваме такива процеси.
– НАТО е мощна структура, която би трябвало да е привлекателна като партньор на бизнеса.
– НАТО е малък, но важен клиент, що се отнася до IT сектора например. В този смисъл Агенцията за информация и комуникация на алианса работи в много тесен контакт с технологичните компании. Ние взаимстваме от тях интересни идеи, които са приложими в работата ни. Така например в момента изпълняваме програма, наречена „ACT 29“ (Allied Command Transformation) с участието на всички съюзници. До 2035 г. тя трябва да намери решение за замяна на системата за наблюдение и ранно предупреждение AWACS, която използваме в момента, с друга. Начинът, по който възнамеряваме да направим това, е радикално различен от този, по който сме работили до момента.
Обикновено ние описваме нашите изисквания към новите системи, които възнамеряваме да внедрим, обръщаме се към индустрията и изпращаме по 2 хил. страници описание на проекта си. След това чакаме от компаниите, с които сме влезли в контакт, да предложат варианти за изпълнението на заданието.
Този път се обърнахме директно към индустрията с въпроса какви са последните идеи и разработки на различните производители, касаещи бъдещето на системите за ранно предупреждение, каквато е AWACS. По този начин искаме да получим представа за най-добрите разработки преди да опишем подробно изискванията си към системата, която ще замени AWACS. С други думи, този път ние искаме да извлечем от технологичния сектор иновативни идеи, които да ни подскажат как трябва да направим замяната – като използваме дронове за разширено наблюдение, нов тип автономни системи или по някакъв друг начин.
Интересът на индустрията към съвместна работа с НАТО е сериозен и по още няколко причини. През септември ние организирахме в Португалия симпозиум във връзка с инициативата за развитие на морски безпилотни системи. Там участваха няколко изключително интересни представители на цивилния технологичен сектор. Но те бяха там не защото виждат НАТО като голям клиент за произвежданите от тях подводни дронове, а защото на подобни форуми, които алиансът организира, могат да се срещнат с потенциалните си клиенти – военните флотилии на съюзническите страни. Те са големите клиенти.
В друг вариант компаниите получават възможност да представят новите си разработки и ако определена нова технология привлече внимание, но придобиването й не е по силите на отделните членове на алианса, може да бъдат обсъдени варианти за съвместни проекти по придобиването и. Това също е нещо много важно за бизнеса.