Спас Спасов, 7 май 2019 г.
(От „Дневник„)
Habemus papam („Имаме папа“) – така кардинал-протодяконът възвестява от централната ложа на Ватиканската базилика Свети Петър изборът на нов папа. После избраникът произнася благословията си „Към града и към Света“ (Urbi et orbi).
В двата дни от посещението на папа Франциск в България слушахме тази благословия – смислено, отговорно и откровено говорене на лидер с мисия. Видяхме знаците на внимание към всеки детайл, който носи посланията на разума, смирението и почитта.
В трите дни от посещението на папа Франциск в България разбрахме за пореден път, че в сегашния си състав Светият Синод е атавистичен орган на Българската православна църква. Че е схоластичен, страхливо подчинен някому и по тази причина неспособен да се движи напред. За поредното избухване на пловдивския владика Николай по-добре да не говорим.
За хладното негостоприемство на патриарх Неофит при посрещането на папа Франциск в синодалната палата, както и за срамната неадекватност на клира в трите дни на посещението му, имало обяснение – Източно-западната схизма (разкола между православието и католицизма) от 1054 г. Ти да видиш!
Как да повярва човек на тази хилядолетна праволинейност, ревниво унаследена от синодалните старци, след като само преди няколко години вкупом се оказаха актьори в атеистичния театър на (уж бившата) Държавна сигурност? Но дори този позор не ги извади от транса на усърдието, с което въртят кадилниците си всеки път, когато светската власт ги повика за компания.
Кога за последен път чухте от български митрополит, че „Църквата е нашето семейство, ние сме братя, а нашият закон е любовта“? Кога го видяхте да дава от вярата си на 240 деца с толкова бащинско търпение въпреки старческата си немощ? Или да спре при тийнейджъри, скандиращи името му, за да ги насърчи да бъдат шумни защото така им прилича. Но и да ги поучи да мълчат в сърцата си, за да се чуват молитвите им.
Кога православни свещеници отидоха в лагер за мигранти, защото „пътят им е изпълнен с болка, но винаги остава надеждата“? В замяна на това се нагледахме на позорни етюди, в които попове ръсиха за здраве национализма, ксенофобията и путинофилството, защото ги припознаха като убежище за самоубийствената си ретроградност.
Кога влязоха православните отци в болниците? Кого прегърнаха? На кого помогнаха да оживее или да си отиде с по-малко болка и страх? За това също имали оправдание: лекували душите (дистанционно), не телата.
Какво още видяхме през двата дни на папското пътуване в България ли? Видяхме вицепрезидентът Илияна Йотова в доста по-обран реверанс от този, в който падна пред руския патриарх по време на скандалното му посещение у нас преди година.
Видяхме и министър – председателят си да чака кацането на папския самолет с лековата развеселеност и ръце в джобовете като човек, комуто ненадейно е провървяло да се озове там, където не му е мястото. А после го видяхме да скучае под дъжда по време на молитвата за мир в заключителното събитие от посещението на папа Франциск.
Какво се случи в тези три дни по Гергьовден ли? Имахме папа. Амин!
Публикация на същата статия в „Дневник“ – тук.