Не се страхувайте, г-н президент, „потомствен грях“ няма

Снимка: Цветелина Белутова, Дневник

(От „Дневник„)

Президентът Румен Радев избра „Фейсбук“, за да смотолеви посланието си по повод Деня за почит към жертвите на комунизма.

„Днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, написа той в кратък статус. Началото на тази традиция бе поставено по инициатива на двама български президенти. В нашата история отворените рани и незатворените страници все още са много.

Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит.

Поклон пред паметта на жертвите!“

Формално, банално и очевидно непреживяно

Копирам целия цитат защото няма да го откриете в официалния сайт на президентството. Последната публикация там е от 31 януари и няма нищо общо с Деня за почит към жертвите на комунизма.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд произнася най-масовата смъртна присъда в новата българска история, последвана само няколко часа по-късно и от най-масовата екзекуция.

Над бомбена яма в софийския кв. „Орландовци“ са разстреляни 67 депутати от ХХV Народно събрание, министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, както и всички членове на правителствата им от 1941 г. до 1944 г. Същата нощ са екзекутирани тримата регенти на малолетния по това време Симеон ІІ – братът на покойния цар Борис ІІІ Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и деветима съветници в двореца. В бомбената яма падат публицисти, издатели на централни вестници, 47 висши офицери.

Така започва масовата политическа чистка, в която през следващите няколко години врагове, но и политическите съюзници на българските комунисти „скачат“ от прозорците на милиционерскте дирекции, „попарват“ се до смърт в баните на арестите, „замръзват“ от зимния студ, просто изчезват… Така идва времето на тоталната съветизация.

А ето какво е направено до тук, за да зараснат

незатворените рани“

На 26 август 1996 г. с решение №172 Върховният съд отменя присъдитe, издадени от Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд и реабилитира осдените депутати и регенти.

На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

На 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема Резолюция №1481 за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими. В нея се призовава „всички комунистически и посткомунистически партии в страните членки, които досега не са преоценили историята на комунизма и своето минало, да се дистанцират ясно от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, и недвусмислено да ги осъдят“.

През 2011г. с решение на Министерския съвет 1 февруари е определен за Ден на почит към паметта на жертвите на комунизма у нас. Предложението е на двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов.

На 25 септември 2015г. Народното съъбрание гласува поправка в Наказателния кодекс, с която отпада давността за престъпленията на комунизма. Целта е да бъде премахната юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свързани с престъпления, извършени по време на режим от 1944 до 1989г.
Година по-късно – на 13 ноември м.г. Конституционният съд отмени поправката. Особено мнение изрази само Филип Димитров, припомняйки в мотивите си, че България е ротифицирала редица международни документи, според които репресиите на бившия кмунистически режим са престъпления срещу човечеството. За тях давност няма.

След всички тези усилия петият президент на България отбеляза 1 февруари с десет бледи реда във „Фейсбук“ страницата си. Подобно решение е провал за „левите интелектуалци“ в екипа му. Ако не е провал – по-зле – тогава е съучастничество.

Аранжираната“ история на БСП

е продукт на съзаклятничеството да се мълчи до край за отвратителното в миналото й. А говорители на това кланово мислене са както т.нар. „Betonkopf“ (от немски – бетонени глави) в социалистическата партия, така и илюстраторите на младежката приемственост в редиците й.

Един от тях публично сподели следното: „9.09.1944 е начало на една уникална по своите мащаби и резултати социална трансформация на България. Нямаше богати, но нямаше и бедни. Нямаше безработни. Хората нямаха контрол над властта, но имаха контрол над собствения си живот (…)“. Това написа в профила си във „Фейсбук“ по повод годишнина на „светлата дата“ Кристиян Вигенин, член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП, бивш евродепутат и бивш български външен министър. През миналата година лидерът на БСП Корнелия Нинова пък заведе депутати да се поклонят пред паметника на Тодор Живков в Правец и да поднесат цветя.

След

вчерашния статус във „Фейсбук“ президентът рискува да се подхлъзне в същия капан

Ако, разбира се, не влезе в „клуба“ доброволно или вече не е жертва на реактивна предпазливост след онова предупреждение: „дори и най-малкото движение срещу БСП няма да ви бъде простено“.

В деня, когато положи клетва пред Народното събрание, Румен Радев прилежно целуна кръста и Евангелието, после широко и бавно се прекръсти. Дано извън протоколната набожност знае, че в доктрината на християнството бремето на „потомствен грях“ не може да тежи никому. В наследство остават само последствията от него. И непрекъснато спъват.

Текстът е допълнен в 22.20ч. на 2 февруари.

Същата статия в „Дневник“ – тук.