От обиколки край оградата, да не останем в кошарата

(От „Дневник„)

Инспекцията на граничната ограда край Лесово, където Бойко Борисов заведе унгарския си колега Виктор Орбан, има особено значение. Защото отвъд предназначението си като заграждение и преграда, оградата е и символ – на страх и слабост.

Макар твърде различни през годините, сега Унгария и България все повече заприличват една на друга.
Различни по същество, проблемите на съдебните системи и в двете страни отдавна държат Европа нащрек. Основно заради липсата на прозрачност и концентрацията на прекомерна власт в една институция, предпоставената невъзможност за граждански контрол, а от там и заради подозренията в корупция.

По този повод Съветът на Европа излезе със специален доклад, в който обяви, че съдебната реформа в Унгария „противоречи на европейските стандарти“ и може да подкопае „правото на справедлив процес“.

Заради липсващия напредък в съдебната реформа у нас през януари Европейската комисия рязко критикува в годишния си мониторингов доклад „сериозните системни проблеми и съмнения за независимостта“ на правосъдието ни.

Две различни технологии, но с една и съща цел

съсипаха свободата на медиите както в България, така и в Унгария. Вярно е, безцеремонността, с която на практика узакони цензурата в Унгария, не може да бъде отречена на Орбан. Още преди шест години парламентът на страната, доминиран от партията му „Фидес“, прие противоречив закон, който позволи създаването на т.нар. Национална служба за медии и комуникации. В нейните правомощия е да следи новините по обществените медии и да глобява частните, ако не спазват „правилата за отразяване на политически проблеми“.

У нас най-напред „тройната коалиция“ на Сергей Станишев, а след това и всички следващи правителства, до втория кабинет Борисов, с охота позволиха монополизирането на медийната среда от семейството на Делян Пеевски. После приеха пропагандата им за официална медийна политика на правителствата си.

Както в първия, така и във втория случай Унгария и България предизвика тревога в Брюксел, но реакцията се ограничи само до няколко сприхави и „политически коректни“ избухвания на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус. Оказа се, че „медийните неразбории“ в двете страни са трудно разбираеми за потомствено свободната Европа.

Сълзотворния газ, водните оръдия и насилието

които Унгария употреби, срещу мигранти по границата си със Сърбия миналата година, също станаха повод за остра реакция от страна на европейски институции и лидери. Намеси се дори генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, за да припомни, че независимо от вътрешните си проблеми, страните – членки на организацията са длъжни да спазват човешките права на мигрантите.

През ноември м.г. независимо един от друг, бегълци разказаха за френското Национално радио едни и същи истории за побои, малтретиране и унижения, на които са били подлагани от български гранични полицаи и в лагерите за временно настаняване. По същото време премиерът Борисов се изпусна и нарече „патриоти, които помагат на държавата си“ бандата „доброволци“ които също обраха, малтретираха и унижаваха бежанци край Малко Търново.

И докато заради географското си положение в центъра на Стария континент Унгария нямаше как да скрие насилието на полицията си, у нас то потъна в традиционното пренебрежение на Европа към сивата зона на границата й с Азия.

Заради всичко това, в началото на седмицата външния министър на Люксембург Жан Аселборн поиска Унгария временно, а ако се налага и окончателно, да бъде изключена от ЕС, защото „държава, която вдига огради срещу хора, бягащи от война, която накърнява независимостта на медиите и на правосъдието“, няма място в него.

Острата реакция към Орбан е вероятно заради хардлайнерския му маниер. А разминаването на Борисов с подобен гняв – заради двуличието на „мекото“ му непостоянство.

Но сходни по дух и успехи в усилията си да държат

Европа в напрегнато недоумение

Орбан и Борисов може да се окажат и по-близки, отколкото изглеждаха до сега. Защото и двамата са прононсирани популисти. А това означава, че всеки техен жест има за единствена цел спечелването на повече „всенародна любов“, която бързо дави в емоциите си рационалните политически усилия. И по-зле – лишава ги от перспектива.

Увлечени в тази игра, съвсем скоро може да се окажем в една и съща, обща кошара с Унгария – омотани в бодливата тел на собствената си европейска непригодност. А всички останали – на свобода. Както някога.

Същата статия в „Дневник“ – тук.