Инструмент за свободно корумпиране на медии

(От „Дневник“)

Със 70 гласа „за“, 22 „против“ и 15 „въздържал се“ парламентът за пореден път „легализира“ контрабандното купуване на медии от органите на централната и местна власт.

С гласуваните на второ четене текстове от новия Закон за обществените поръчки „закупуването на програмно време или осигуряването на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги“, остана, както и до сега, сред изключенията, за които не се налага организирането на търг и възлагането на обществена поръчка.

Спорният текст, който съществуваше и в стария вариант на закона, е почти буквален цитат от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 2010г. Но

в матрицата на правилата за общуване между държавата и медиите, установени в България, запазването на същия текст, без той да бъде „обезопасен“

с допълнителни механизми за прозрачност, означава буквално, че:

1. И от тук нататък уговарянето на условията, при които дадена институция ще получава място в медиите, съвсем официално ще може да става на четири очи, на тъмно, под масата.

По същия начин ще могат да бъдат уточнявани съдържанието и форматът на предаванията, за които властта ще се разплаща с публични средства.

2. Качеството на медиите, тяхната лоялност и отговорност пред аудиториите им, както и до сега, остават извън критериите, по която държавата ще ги избира за свои партньори.

3. Нарушаването на етичните норми в посредничеството между властта и гражданите и занапред няма да има никакво значение при делегирането на тази дейност от страна на институциите.

През последните няколко години

технологиите за финансово „инжектиране“ в медии

в България стигнаха до там, че дори средствата за публичност по т.нар. европейски проекти бяха трансформирани в перо за „усвояване“ на политическо влияние. Пак през тях често минаваше и налагането на „удобен“ тон в най-важните публични дебати.

Пагубният ефект на тази практика заличи границите на морала, срина качеството на журналистиката и тежко повреди авторитета й.

Според доклад на „Центъра за изследване на демокрацията“, огласено през октомври 2015г., именно непрозрачните процедури са един от най-тежките проблеми при финансирането на медии в България. Независимо от това, в сряда гласуването в парламента препотвърди възможностите за тяхното свободно корумпиране и „захранването“ на аудиториите им с контролирана информация. Двуличното и формално оправдание за това отново е, че такива са рамките, заложени от Директивата на ЕС.

Нищо подобно!

Раздаването на пари от еврофондове, без търг, ясни правила и предварително обявени критерии противоречи на самата философия за европейска проектно финансиране. А „узаконената“ липса на прозрачност дава

възможност на администрациите от всички нива на държавната и общинска власти да плащат на медии като превенция срещу критичността им

Още през есента на 2014г., в първия месец от управлението на втория кабинет „Борисов“, ГЕРБ, Реформаторският блок (в тогавашния си състав), Патриотичният фронт и АБВ сложиха подписи под „Програма на правителството за стабилно развитие на България“.  Тя може да бъде открита и сега на сайта на Министерския съвет, а в текста й е записано и следното намерение:

„Обсъждане за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.“

Разчитайки на искреност в политическите послания на правителството в края на ноември 2014г. журналисти, представители на гражданското общество, правозащитници, преподаватели и представители на рекламодателите в България изпратиха до току-що сформирания кабинет „Призив към държавните институции в подкрепа на отговорната и етична журналистика“. Неговото изготвяне беше инициирано от „Асоциацията на европейските журналисти – България“.

Съдържанието на призива включваше две прости правила, които трябваше да се отнасят за всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства, търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие, както и за общинските предприятия.

„За целите на законността, ясните правила и единното третиране на всички медии в България, предлагаме в регламента за разпределение на публични средства да бъде включен утвърденият национален „Eтичен кодекс на българските медии“ от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и на който с изрична разпоредба в Закона за радио и телевизия е придадена юридическа стойност и сила на държавна принуда“, пишеше в призива.

Второто правило се отнасяше за въвеждането на забрана „публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на

медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността

според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния си собственик“.

Нито едно от тези предложения обаче не срещна добрите намерения на управляващите. При това положение няма нищо изненадващо във факта че в обсъждането на спорните текстове, касаещи т.нар. „медийни услуги“ в новия вариант на Закона за обществените поръчки, не взе участие нито един от депутатите на ГЕРБ. Но по-късно, по време на гласуването, без каквито и да е уговорки приеха подкрепата на АБВ, Български демократичен център, част от ДПС  и трима независими.

„Работата е много дебела“, каза колегата им от гражданската квота на Реформаторския блок Гроздан Караджов. Тенденцията да се купуват медийни услуги е купуване на медиен комфорт. Всички сме наясно за тази практика, моделът КОЙ, обръчите от медии…“.

„Това е лобизъм“, дообясни случилото се Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. Няма значение кой е на власт, защото медиите трябва да имат еднаква възможност за достъп до ресурс чрез обществени поръчки“.

Кой да чуе?

Запазването в Закона за обществените поръчки на възможност за директното купуване на програмно време и предавания в електронните медии очертава вече позната перспектива –

все по-безотговорна и безконтролна власт

А това означава, че тя все по-арогантно ще продължава да пренебрегва журналистиката и журналистите, ще ги прави все по-излишни. Ще купува уж тях, но всъщност ще придобива аудиториите им.

Последиците от подобна политика са отразени пак в доклада на „Центъра за изследване на демокрацията“ от есента на миналата година. В него се препоръчва, като реакция срещу срива на доверие в медиите, браншовите и неправителствени организации в сектора да осъществяват мониторинг на качеството и да поощряват медии и журналисти за аналитичните им и разследващи публикации.

Защото, дори и в новия си вариант, Законът за обществените поръчки ще продължи да бъде инструмент, чрез който държавата и структурите на властта ще могат да се намесват в пазарните отношения, да ги компрометират и в крайна сметка да изкривяват фатално средата за правене на бизнес.

Същата статия в „Дневник“ – тук.