Калмушки номера

Сотир Цацаров

(От „Дневник„)

Цяла серия калмушки номера последва пуча срещу съдебната реформа от минала сряда. Защо „калмушки“, ще стане дума после. Най-напред за серията:

1. В петък главният прокурор Сотир Цацаров предприе пътуване до Девня. Там се срещна с роднините на 23 годишния Мартин, убит след скандал в дискотеката на бившия общински съветник Лазар Славов – Калмука. Ненаказан, години наред той тормозел града и няколко от околните села заедно със синовете си. Наричали ги „малките калмуци“.

В Девня Цацаров изслуша опасенията на хората, че и трагедията с Мартин ще бъде потулена, защото така ставало винаги, когато името на Калмука се окажело замесено.

2. В събота премиерът Борисов резюмира една от опорните точки, с която щял да атакува Реформаторския блок, ако го изостави и „предизвика нестабилност“: „Те са с контрабандистите, обясни той, защото събрахме над 2 млрд. лв. повече приходи“.

3. Мизансценът на тази тревога, беше разгърнат още на следващия ден – в неделя. Специализираната прокуратура, ГДБОП и ДАНС разбиха „организирана престъпна група на митничари“ от Капитан Андреево. Новината съобщи пръв по националното радио самият главен прокурор. После обяви, че скоро публиката му ще се зарадва и на „румънски“ етюд – обвинение срещу висш държавен служител. Само търпение му е майката!

4. Почти без пауза след главния си прокурор, от Разлог, където беше отишъл, за да открие обновени пътни отсечки, министър-председателят влезе в ритъм и доразви в детайли новината за арестите на Капитан Андреево. Имало „80-100 обвинени“, които от доста време били наблюдавани „как си свиват фунийките и си събират парата“. А тя му трябвала за пътища.

Мръсният разговор

Девня не е изключение. Градчето е само един от печалните примери за пораженията, които остави след себе си скопеното българско правосъдие. Неговият провал направи така, че едно помпозно придвижване на главния прокурор на 500 км. от кабинета му в София да изглежда като спускане свисше на някаква нова надежда, че този път на Калмука няма да му се размине.

Провалът на правосъдието в България даде „мандат“ и на премиера Борисов да рита футбол, докато парламентът гласува уговорени промени в Конституцията. Позволи му публично да се „влудява“ от твърденията, че главният прокурор диктува поведението му. Калмушки номера!

Само преди две години цялата държава подслуша мръсния разговор между Бойко Борисов, тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Чу, че Кокинов систематично е нарушавал закона като е позволявал на Борисов да чете докладите от прокурорски проверки в МВР, още преди да са публично обявени.

Цялата държава чу и фамилиарното подмятане на Кокинов към Борисов, че сам е посочил Сотир Цацаров за главен прокурор: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“. В разговора им Борисов не го опроверга.

С арогантността на пълната безконтролност, в която е облечен, Цацаров цяла седмица повтаря в равен каданс: „Не диктувам поведението на премиера“. Записът от премиерската резиденция в Банкя стана обществено достояние в края на април 2013г. В средата на юни с.г. стана ясно, че според проверката, извършена от Инспектората на върховната касационна прокуратура, Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов не са извършили престъпление… с разговора си. И не само това. Образувано беше дело не за беззаконието на подслушаното, а за самото подслушване.

Главен прокурор по онова време вече беше Сотир Цацаров.

Услуга за Първанов

Опорната точка, че враговете на Борисов в Реформаторския блок бранели контрабандистите, също е от калмушките номера. Защото и разговорът „Ало, Ваньо“ беше подложен на всенародно изслушване.

От записа, разпространен през януари 2011г., стана ясно, че в качеството си на министър-председател Бойко Борисов е наредил на директора на Главна дирекция митници Ваньо Танов да прекрати проверка в данъчните складове на покойния Михаил Михов – Мишо Бирата. Така обещал на тогавашния президент Георги Първанов.

С други думи, премиерът и бившият президент са оказали натиск върху Танов да спре акция срещу евентуална търговия с контрабанден алкохол.

Борисов не отрече, че е водил подобен разговор. Въпреки това проверката по него също беше тихомълком прекратено през юли м.г. Но разследване на сайта „Съдебни репортажи“ показа, че прокурорската проверка е била формална. Че държавното обвинение изобщо не си е поставило за цел да установи дали действително някой от участниците в разговора „Ало, Ваньо…“ е извършил престъпление и била ли е действително осуетена митническата проверка в пивоварната на покойния.

Кой беше главен прокурор по това време, Сотир Цацаров ли?

Страхът

С жаргона „калмук“ наричат тъпака, нечистоплътния. Звучи обидно, унизително и отнема достойнството по същия начин, по който, случилото се в парламента миналата сряда мина през държавата като токов удар.

Но защото всеки подобен срив дава нов шанс на разума безобразието усили до оглушаване гласа на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

„Върховенството или господството на правото е власт на ценностите“, каза той и цитира Рузвелт, че „единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“.

„Страх от кого?“, перфидно попита Цацаров в ефира на БНР миналата неделя.

Страх от тежките погроми над справедливостта.

Страх от „Калмуците“, които станаха лидери, а „калмущината“ – стандарт за успех. Тя опъна линията на унищожителна арогантност от главния прокурор през премиера до последния селски апаш. После подравни по нея всички, които умират от друг, още по-тежък страх – да не би да останат извън коридора, в който тичат само „първите“. За тях ценност е властта, не правото.

След оставката на Христо Иванов, след думите на Лозан Панов и „разговора с граждани“ на съдиите в тоги пред Съдебната палата в София, границата на нетърпимостта отново е очертана.

С отбора на калмуците не се играе приятелски мач. Рита се за победа!

Същата статия в „Дневник“ – тук.